Никога преди залез [bg]

Макар с оглед на навиците и разположението на зъби­те си тролът безспорно да е хищник, по мнението на мно­жество учени разредът Carnivora не е точното място за Felipithecidae. Изложени са теории, че тролът е по-бли­зък родственик на насекомоядните и приматите, отколкото на същинските хищници от семейство котки, което се по­твърждава и от някои анатомични белези.

Налице са предположения, че други подобни видове, за чието съществуване не са открити сериозни научни доказа­телства (като известния от легенди и слухове Тибетски снежен човек или Йети. както и северноамериканския митичен Саскуоч или Голямата стъпка), също биха могли да се ока­жат представители на семейство Felipithecidae, които стра­нят от хората.

Необорими доказателства за съществуването на Felipithecus trollius са получени едва през 1907 г., когато във Факултета по зоология и ботаника на Императорския Александровски университет в Хелзинки е доставен труп­ът на открит мъртъв възрастен трол. Наблюденията на ня­кои очевидци са били записвани и по-рано, но това създа­ние, често споменавано в приказките и фолклора, като на­пример в Калевала. в научните кръгове се е смятало за митично същество. Очевидно отделните млади екземпляри, на които са се натъквали от време на време сред дивата при­рода, също са поддържали живи митовете за гномове и зем­ни демони. Тази представа се подкрепя от теорията, спо­ред която троловете регулират прекомерното разрастване на популацията си, като изоставят своите новородени.

Специфичната способност на трола да се слива с окол- ната среда, труднодостъпните леговища, страненето от хора и фактът, че се придвижва тихо и единствено нощем, както и че зимува в пещерни бърлоги, следователно пона­чало не. оставя следи в снега, от своя страна биха могли да обяснят късното откриване на вида. Ето защо зоологиче­ската история на трола до голяма степен е сходна с тази на окапи, сведения за което са открити едва през 1900 г., кoмодския варан (1912) и гигантската панда (1937). За всич­ки тези животни са били налични изобилни устни предания и наблюдения на туземците, които обаче дълго са били заклеймявани от страна на науката като митове и вярвания. Във връзка с това не е излишно да се припомни, че на зем­ното кълбо живеят приблизително 14 милиона животин­ски видове, от които са идентифицирани и класифицира­ни около 1,7 милиона или под 15%. Така например непо­знати по-рано на науката, относително едри чифтокопитни ("Meganuntiacus vuquangensis. Pseudorvx nghetinhensis) са открити едва през късната 1994...