Есенната република [bg]

Двама охранители се бяха облегнали край вратата, отпуснали глави с вид на задрямали. Следите в калта, които Тамас обхвана с един бърз поглед, свидетелстваха за стълкновението между пазачите и Влора, приключило бързо и безпроблемно в нейна полза.

— Мъртви ли са? — попита Олем и хвърли цигарата си в калта, за да извади пистолет.

— Зашеметени.

— Добра работа — каза Тамас. — Постарайте се да не убивате никого. Все още не знаем със сигурност дали Рикар ни е предал.

А ако наистина го е сторил, аз лично ще го убия. Той опря ръка във вратата, но Олем го спря.

— Простете, сър, но ние ще влезем първи.

— И сам мога…

— Това ми е работата, сър. В последно време не ме оставяте да си я върша.

Тамас прехапа език. Моментът изобщо не беше подходящ за неподчинение от страна на собствения му телохранител, но в случая Олем беше прав.

— Вървете — разреши фелдмаршалът.

Наложи му се да чака завръщането на Олем не повече от три минути.

— Пипнахме го, сър.

Подминаха две от помещенията на прислугата, преди да се озоват в кабинета на Рикар през страничния вход. Самият Рикар седеше зад бюрото си с изцапано сако, небръснат, невчесан и с присвити гневно очи. Зад него стоеше Влора, опряла дуло в тила му.

При вида на Олем Рикар стовари длани в плота на бюрото си.

— Какво означава това? Какво си мислите, че… — Тогава зяпна и понечи да се изправи. Влора сложи ръка на рамото му, за да го задържи. — Тамас? Ти си жив?

— Не звучиш особено изненадан — рече Тамас. Той прибра пистолета си и кимна на Влора да пусне рамото на домакина. Олем зае позиция зад официалния вход на кабинета.

Рикар преглътна мъчително и замести поглед между Тамас и Олем. Фелдмаршалът се опитваше да прецени дали това е нервността на един заловен предател, или просто смайването на човек, погрешно смятал някого за мъртъв.

— Чувал бях, че си жив, но нито един от източниците ми не бе сигурен. Аз…

— Какво е станало с барутната школа? Къде е момчето ми?

— Таниел?

— Нима имам друг син?

— Имаш ли?

— Не.

— Ами… не зная къде е Таниел.

— Съветвам те бързо да обясниш. — Тамас забарабани с пръсти по украсената със слонова кост дръжка на един от пистолетите си.

— Разбира се, разбира се. Да ти предложа вино?

Тамас леко сведе глава. Рикар, изглежда, не осъзнаваше, че се намира на две погрешни думи от куршум в черепа.

— Говори.

— Това е много дълга история.

— Обобщи.

— Таниел се събуди. Скоро след като ти замина на юг, дивачката го свести. Двамата отидоха на фронта и той помогна в удържането на кезианците, но после бе изправен пред военен съд по обвинение в неподчинение. Беше прогонен от войската и нает от Крилете на Адом, но тогава уби петима от войниците на генерал Кет в самозащита. След това изчезна.

Главата на Тамас започваше да се замайва.

— И всичко това се е случило през изминалите три месеца?