Есенната република [bg]

Тези петна все още личаха върху пода и отвеждаха към врата в отсрещния край.

Доловил движение, Тамас рязко се извърна, но се оказа само Влора, слизаща откъм спалното помещение на горния етаж. Фелдмаршалът не пропусна да отбележи, че и по стълбището имаше кървави дири.

— Какво откри? — попита той. Гласът му прозвуча необичайно заради ехото в залата.

— Мухи. — Влора се изхрачи на пода. — Както и липсата на половината задна стена на сградата. Има множество следи от изгаряне. Някой е взривил най-малко два рога барут. — Тя изруга тихо — единственото отклонение от професионалното ѝ поведение.

— Какво се е случило тук? — попита Тамас.

— Не зная, сър.

— И никакви трупове?

— Никакви.

Фелдмаршалът скръцна раздразнено със зъби. Кръв не липсваше — именно това привличаше мухите, а и количеството говореше за десетки загинали, и то наскоро.

— Извлекли са труповете отзад — избоботи гласът на Олем. Телохранителят тъкмо надничаше в залата през една от вратите в отсрещния край.

Тамас и Влора се присъединиха към него и Олем посочи към земята, където ивиците с ръждив цвят се преплитаха една с друга, отправили се към избуялите треви между школата и реката, където се изгубваха.

— Онези, които са сторили това — продължи Олем, — са почистили след себе си. Не са искали да оставят трупове, които да издадат същността на станалото.

— Станалото говори само за себе си — сопна се Тамас и нахълта обратно в школата. Отправи се към предния вход право през облаците мухи. — Влезли са през главния вход. — Той посочи към кървавите пръски и дупките от куршуми в стената. — Надделели са над дежурните, след което са завзели производствената зала. Нашите магове са се барикадирали на горния етаж, готови за последен отпор, и са прибягнали до барута, с който са разполагали…