Вратите на Рим [bg]

Светоний подскочи и изруга, но когато видя Гай да забива единия край на лъка в земята и разбра заплахата, избухна в смях.

— Ах, ти, малко вълче! Хиляда живота ли имаш? Не ти ли стигна боят последния път, а, вълче?

Според Гай момичето беше доста хубавичко, но му се искаше да не е тук. Не си беше представял, че някоя жена ще стане свидетел на тази среща, и усети нов вид опасност от страна на Светоний.

Светоний прегърна момичето през раменете и каза подигравателно:

— Внимавай, скъпа, той е опасен боец. Особено опасен е, когато виси с главата надолу, тогава направо е неотразим!

Двамата с момичето се засмяха.

— За този ли ми говореше, Тоний? Виж каква сърдита физиономия има!

— Ако те видя пак тук, ще те застрелям — каза толкова бързо Гай, че думите се застъпваха. — Изчезвай оттук.

Светоний вече не се усмихваше. Преценяваше шансовете си.

— Добре тогава, нахално вълче, ще ти дам това, което май ти се иска.

И без никакво предупреждение се втурна към него. Гай пусна стрелата, но избърза и тя прониза туниката на по-голямото момче, без да му нанесе някаква вреда. Светоний изкрещя триумфално и се хвърли да го сграбчи. Очите му хвърляха жестоки пламъци. Изпаднал в паника, Гай размаха лъка и го удари по носа. Потече кръв и Светоний изрева от гняв и болка. Гай вдигна отново лъка, но Светоний го хвана с едната си ръка, сграбчи го за гърлото с другата и понесен от инерцията, измина с него шест-седем крачки.

— Някакви други заплахи? — изръмжа той. Стискаше все по-силно.

Кръв шуртеше от носа му и цапаше туниката му. Той измъкна лъка от ръката на Гай и започна да го налага, без да пуска гърлото му. „Ще ме убие и ще каже, че е било нещастен случай — помисли отчаяно Гай. — Виждам го в очите му… не мога да дишам“.

Заудря по-голямото момче с юмруци, но ръцете му не бяха нито достатъчно здрави, нито достатъчно дълги, за да постигне някакъв успех. Светът пред очите му избледня, ушите му престанаха да чуват и той изгуби съзнание в мига, когато Светоний го тръшна върху влажните листа.