Вратите на Рим [bg]

Момчето посочи едно отъпкано място, където върху тревата беше очертан квадрат. Мъже и жени стояха на групи наблизо, говореха и ядяха.

— Мога да се поборя — каза Гай и лицето му светна. — Можем да си направим състезание.

В групата се чу оживен шепот.

— По двойки ли?

— Всички заедно. Последният, който се задържи на крака, е победител — отвърна Гай. — Но ни трябва награда. Хайде да съберем всички пари, които имаме, и последният печели всичко.

Момчетата си зашепнаха, започнаха да бъркат в кесиите си за монети и да ги подават на най-едрото момче. Купчината монети растеше.

— Казвам се Петроний. Тук имаме около четиридесет квадранта. Ти колко имаш?

— Носиш ли някакви пари, Марк? Аз имам няколко бронзови монети — каза Гай и ги даде на момчето; Марк прибави още три.

Петроний се усмихна и преброи пак парите.

— Добра сума. Сега, тъй като и аз участвам, трябва някой да пази парите, докато спечеля. — И се ухили на двамата новодошли.

— Аз ще ти ги пазя, Петроний — обади се едно момиче и подложи малките си шепи.

— Това е сестра ми Лавиния — обясни той.

Тя намигна на Гай и Марк. Беше по-дребна от брат си, но здраво сложена също като него.

Оживено бъбрещата група си проправи път към белязания квадрат и само малцина останаха отстрани да гледат. Гай преброи още седем момчета освен Петроний. Всички уверено започнаха да се подготвят за борбата.

— Какви са правилата? — попита Гай, докато разкършваше ръце и гръб.

Петроний обгърна групата с широко махване на ръка.

— Никакви удари с юмруци. Ако гърбът ти докосне земята, излизаш. Съгласни ли сте?

Момчетата се съгласиха. Атмосферата започна да става враждебна, всички започнаха да се настройват за борба и да гледат мрачно.

— Аз ще дам началото — обади се Лавиния отстрани. — Готови ли сте?

Състезателите кимнаха. Гай забеляза, че са се струпали хора. Винаги се намираха зяпачи и такива, които искаха да заложат на каквото и да било състезание. Въздухът миришеше на трева и Гай се чувстваше пълен с живот. Разтърси един по един краката си и си спомни какво беше казал Тубрук за земята. Римска земя, подхранвана с кръвта и костите на неговите римски братя. Усещаше я под краката си. Мигът като че ли застина. Наблизо видя как Таний — шампионът дискохвъргач — се засилва и отново хвърля диска: той полетя високо над Марсово поле. Залязващото слънце червенееше и хвърляше топли отблясъци върху напрегнатите момчета в квадрата.

— Почвайте! — извика Лавиния.

Гай се отпусна на едно коляно, за да пропусне момчето, засилило се към него, да полети над главата му. След това се отблъсна с цялата сила на краката си, повали друго момче на земята и притисна раменете му към тревата. Когато стана, го нападнаха отстрани, но той се извъртя така, че нападателят докосна земята пръв, а Гай се стовари отгоре му и му изкара въздуха. Марк се беше вкопчил в Петроний, всеки стискаше здраво раменете на другия. Други се бутнаха в Петроний и двамата се строполиха на земята. Моментното невнимание на Гай беше наказано — една ръка обви врата му изотзад и стисна. Той ритна заднешком, улучи нечий глезен, после ръгна нападателя си с лакът. Усети как ръката се отпуска, но и двамата се затъркаляха насред борещите се момчета. Гай тупна тежко на земята и запълзя, за да стигне очертанията на квадрата, но точно в този момент нечий крак така жестоко го срита в бузата, че му сцепи кожата.