![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
Казва си, че ѝ е нужна малка светлинка, нещо хубаво, което да очаква. Не само смъртта, не само мисли за смъртта.
Нина отмахва завивката, спуска крака на топлия дървен под и става от леглото си. Тя е на петнайсет години и има дълги руси коси. Телосложението ѝ е здраво, с широк ханш и големи гърди. Бялата фланелена нощница се опъва по корема ѝ.
Домът за младежи е тих, коридорът почива в зеления отблясък от табелата, която обозначава аварийния изход.
Зад една врата се чува странен шепот и Нина си казва, че другите ученички са си спретнали купон, без да си направят труда да я поканят.
„Аз пък нямаше и да отида“, мисли си тя.
Във въздуха се усеща миризма на изгорял огън. Кучето отново започва да лае. Подът в коридора е по-студен. Тя не се опитва да върви безшумно. Идва ѝ да затръшне вратата на тоалетната няколко пъти. Не ѝ дреме, че Алмира изпада в ярост и започва да я замеря в гърба с каквото ѝ попадне.
Старите дъски слабо тракат. Нина продължава към тоалетната, но спира, когато усеща нещо влажно под десния си крак. Черна локвичка е изтекла изпод вратата на изолатора, където спи Миранда. Отначало Нина се заковава на място, не знае какво да направи, но после вижда, че ключът е в ключалката.
Това е странно.
Протяга ръка към лъскавата дръжка, отваря вратата, влиза и запалва лампата.
Всичко е в кръв — капеща, блещукаща, течаща.
Миранда лежи в леглото.
Нина отстъпва няколко крачки назад, не забелязва, че се е напишкала. Подпира се с ръка на стената, вижда кървавите отпечатъци от обувки по пода и ѝ се струва, че ще припадне.
Обръща се, отвън в коридора е, отваря вратата на съседната стая, запалва лампата, нахлува вътре и разтърсва Каролин за рамото.
— Миранда е ранена — прошепва ѝ. — Мисля, че е ранена.
— Какво правиш в стаята ми? — пита Каролин и сяда в леглото. — По дяволите, изобщо колко е часът?
— Има кръв по пода — вика Нина.
— Успокой се.
6
Нина диша твърде учестено, взира се в очите на Каролин, трябва да я накара да разбере, но в същото време е изненадана от собствения си глас, от това, че се осмелява да крещи посред нощ.
— Всичко е в кръв!
— Млъкни — просъсква Каролин и става от леглото.
Виковете на Нина са събудили и други, от стаите вече се чуват гласове.
— Ела да видиш — казва Нина, като тревожно раздира с нокти ръцете си. — Миранда изглежда странно, трябва да я погледнеш, трябва…
— Можеш ли да се успокоиш? Ще погледна, но съм сигурна, че…
От коридора се разнася писък. Надала го е малката Тула. Каролин се втурва навън. Тула се е вторачила в изолатора. Очите ѝ са широко отворени. Инди излиза в коридора и се почесва под мишницата.
Каролин издърпва Тула, но успява да види кръвта по стените и бялото тяло на Миранда. Сърцето ѝ бие силно. Препречва пътя на Инди, казва си, че никоя от тях няма нужда да вижда повече самоубийства.
— Случило се е нещастие — обяснява тя бързо. — Можеш ли да заведеш всички в трапезарията, Инди?
— С Миранда ли се е случило нещо? — пита Инди.
— Да, трябва да събудим Елисабет.
Лу Чу и Алмира излизат от една и съща стая. Лу Чу е обута само в долнище на пижама, а Алмира се е увила в завивката.
— Идете в трапезарията — казва Инди.
— Може ли първо да си измия лицето? — пита Лу Чу.
— Вземи и Тула.
— Какво става, по дяволите? — пита Алмира.
— Не знаем — лаконично отвръща Каролин.
Докато Инди се опитва да отведе със себе си всички в трапезарията, Каролин забързано се отправя по коридора към стаята за пренощуване на персонала. Знае, че Елисабет взема приспивателно и никога не се пробужда, когато някое от момичетата стане и започне да щъка насам-натам.
Каролин блъска по вратата с все сила.
— Елисабет, трябва да се събудиш — вика тя.
Нищо не се случва. Не се чува нито звук.
Каролин продължава да върви покрай приемното и отива до сестринската канцелария. Вратата зее отворена и тя направо влиза, взема телефона и се обажда на Даниел, първия човек, за когото се сеща.
По линията се чува пращене.
Инди и Нина влизат в канцеларията. Устните на Нина са побледнели, тя се движи тромаво и тялото ѝ се тресе.
— Чакай в трапезарията — нарежда Каролин.
— Ами кръвта? Видя ли кръвта? — изкрещява Нина и се одира с ноктите си до кръв под дясната си мишница.
— Даниел Грим — отвръща уморен глас в телефона.