Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Мислейки си за пари и какво може да получи срещу тях, се сети за рейвпартито в „AWOL“ същата вечер. Тя щеше да е там. В събота почти винаги беше там. Можеше да избере и „Garage City“ на Шафтсбъри авеню, Рей Хароу, един от техниците в „Garage“ и негов приятел му беше казал, че често я вижда там. Рей си падаше по „джънгъл“, имаше същия вкус като Лорейн. Рей беше готин и му беше дал касети да послуша. Глен не можа да се запали, но имаше намерение да опита заради Лорейн. Лорейн Гилесби. Красивата Лорейн. Сестрата-стажантка Лорейн Гилесби. Знаеше, че тя работи усърдно: съвестна и всецяло отдадена на болницата. Знаеше и че здраво ходи по рейвпартита: „AWO“, „Gallery“, „Garage City“. Това, което му се искаше да научи, бе как се люби тя.
Когато стигна до касата и си плати, забеляза на една от масите да седи онази, русокосата сестра, не знаеше името й, но му беше известно, че е приятелка на Лорейн. Изглежда току-що беше застъпила на смяна. Помисли си да седне до нея, да я заговори и да понаучи нещичко за Лорейн. Запъти се към нея, но подчинявайки се на внезапен нервен импулс полуседна, полуприпадна на една от по-далечните маси. Докато ядеше кашкавала си, проклинаше своята слабост. Лорейн. Ако не можеше да събере смелост да заговори приятелката й, как ли щеше да успее със самата нея?
Тя стана и преминавайки край него му се усмихна. Духът му се повдигна. Следващия път щеше да я заговори, а по-следващия щеше да го направи, когато тя е заедно с Лорейн.
Когато Глен се върна в преддверието, дочу звуците на Фреди от моргата. Не можеше да издържи на гледката, но се заслуша през подвижните врати. Чу пъшканията на Фреди.
— Ъ, ъ, ъъъх, х-у-у-бав-о-о парче!
4. Приемането
Линейката пристигна бързо, макар че на Пърки му се стори цяла вечност. Наблюдаваше как Ребека се бори за въздух и пъшка на пода в парника. Напълно съзнателно я сграбчи за ръката.
— Дръж се, моето момиче, всеки момент ще пристигнат — повтори Пърки няколко пъти.
— Ще ти мине като на куче — редеше той, докато санитарите я нагласяха в стола на колела, поставиха й кислородната маска и я набутаха отзад в линейката. Струваше му се, че гледа ням филм, в който собствените му окуражителни думи звучаха като зле монтиран звук. Пърки усети погледите на Уилма и Алън Фосли, които зяпаха над оградата и се опита да ги успокои:
— Всичко е наред. Просто всичко е наред.
Санитарите от своя страна опитаха да успокоят него, че действително всичко е наред и споделиха на ухо, че ударът изглежда е от леките. Подобно противоречие му се стори нелепо и обезкуражаващо. Пърки се усети как горещо се моли те да не са прави, и че се надява скоро да се появи някой доктор с по-песимистична прогноза.
Докато прехвърляше вариантите наум, започна страхотно да се поти от напрежение:
Идеалният сценарий: тя умира и той е упоменат в завещанието.
Втори по хубост сценарий: тя се оправя и продължава да пише, след което бързо завършва следващия си розов роман.
Той изтръпна като усети, че флиртува с най-лошия вариант. Ребека остава саката по някакъв начин, дори се превръща в зеленчук, напълно неспособна да пише и се налага да се харчат огромни средства по нея.
— Идвате ли с нас, Мистър Наваро? — обърна се към него един от санитарите. Тонът му прозвуча доста укорително.
— Тръгвайте, момчета, аз ще ви следвам отзад с колата — отговори рязко Пърки. В различни всекидневни ситуации той бе свикнал да се разпорежда с хората от тяхната класа и следователно беше раздразнен от презумпцията, че трябва да прави това, което те мислят за правилно. Погледна към розовите храсти. Да, едно поливане щеше да им дойде добре. В болницата само щеше да се наслуша на разни празни приказки, трябваше и да търпи цялата суетня около постъпването. Да, определено бе време за поливане.
Вниманието на Пърки бе привлечено от оставения на масичката за кафе ръкопис. На предната страница имаше шоколадена повръщня. С известно отвращение той забърса отгоре-отгоре най-гадното с носната си кърпичка, откривайки набръчканата, мокра хартия.
Разтвори страниците и се зачете.
5. БЕЗ ЗАГЛАВИЕ — РАБОТНО КОПИЕ
(Предвикториански любовен роман с Мис Мей №14)
Страница 1
Съвсем скромен огън бе необходим, за да се отопли малката, тясна класна стая в стария свещенически дом в Селкирк. Подобно положение на нещата бе считано за голямо предимство от пастора на околията, Негово Преосвещенство Ендрю Бийти, човек известен със своята пестовност.