Хищные вещи века

— Да — съгласих се аз. — Шумът ще ми пречи. Освен това не обичам курортистите, Амад. Не мога да търпя, когато се веселят прилежно.

Амад кимна и внимателно пъхна в устата си поредната филийка. Гледах го как дъвче. Имаше нещо професионално в съсредоточеното движение на долната му челюст. Той преглътна и каза:

— Наистина синтетиката не може да се сравнява с натуралния продукт. Съвсем друга работа. — Помръдна устни, тихичко примлясна и продължи: — Има два превъзходни хотела в центъра на града, но според мен…

— Не, и това не става — обадих се аз. — Хотелът налага определени задължения. Пък и не съм чувал някой да е написал нещо свястно в хотел.

— Е, не е точно така — възрази Амад, като критично разглеждаше последната филийка. — Четох една книжка и там пишеше, че са я съчинили тъкмо в хотел. Хотел „Флорида“.

— А! — възкликнах. — Прав сте. Но вашият град не е обстрелван с оръдия.

— С оръдия? Разбира се, не. Във всеки случай не е практика.

— Така си и мислех. А между другото забелязано е, че нещо добро може да се напише само в обстрелван хотел.

Амад все пак взе филийката.

— Това трудно ще се уреди — отбеляза той. — В наше време е трудно да се намери оръдие. Освен това е много скъпо — хотелът може да изгуби клиентелата си.

— Навремето и хотел „Флорида“ е загубил клиентелата си. Хемингуей е живял там сам.

— Кой?

— Хемингуей.

— А… Но това е било толкова отдавна, още при фашистите. Сега времената са други, Иван.

— Да — съгласих се. — В наше време няма смисъл да се пише в хотели.

— Много им здраве на хотелите — каза Амад. — Знам какво ви трябва. Нужен ви е пансион. — Той извади бележник. — Казвайте условията си, ще се опитаме да изберем нещо подходящо.

— Пансион — повторих. — Не зная. Не мисля, Амад. Разберете, не искам да се запознавам с хора, с които нямам желание да се запознавам. Това първо. Второ: кой живее в частните пансиони? Същите онези курортисти, на които не са им стигнали парите за отделна вила. Те също се веселят прилежно. Организират пикници, сбирчици и спявки. Нощем свирят на банджо. Освен това хващат всеки срещнат и го принуждават да участвува в конкурс за най-дълга целувка. И най-важното — те са чужденци. А мене ме интересуваше вашата страна, Амад. Вашият град. Вашите граждани. Ще ви кажа какво ми трябва. Трябва ми уютна къща с градинка. Немного далече от центъра. Тихо семейство, почтена хазайка. За предпочитане с млада дъщеря. Разбирате ли ме, Амад?

Амад взе празните чаши, отиде до бара и се върна с пълни. Сега в тях имаше безцветна течност, а в чинийките — микроскопични многоетажни сандвичи.

— Знам една такава уютна къща — заяви той. — Вдовицата е на четиридесет и пет, дъщерята — на двадесет, синът — на единадесет. Ще си допием и ще отидем. Мисля, че ще ви хареса. Заплащането е нормално, макар, разбира се, да е по-скъпо, отколкото в пансион. За дълго ли сте дошли?

— За месец.