Виртуалният Джони от тринадесетия етаж на матрицата

2) Философите да изтръскат от праха на вековете теории като Платоновия свят на идеите и субективния идеализъм, да се вслушат как им звучи „приложен солипсизъм“, защото живеещият във виртуална визуализация на абстракции като „масиви от банкови операции“ например практикува нещо подобно;

3) Литературоведите и изкуствоведите да актуализират изследванията си върху субективното пространство и време в произведенията на изкуството, защото скоро ще бъде възможно интерактивно включване в „естетическа реалност“…

Фантастите също претърпяват мъчителни промени. Вече никой не може да пише на сериозно за самодостатъчния РОБОТ, който, зловещо проблясвайки с фотоелементите си, замисля конспирация срещу човечеството. Или за изкуствен интелект, възникнал в една конкретна лаборатория — мрежовото мислене подсказва образа на софтуерен дух, витаещ между стотици сървъри. Наричат киберпънка „тъжен жанр“, наситен с мрачност и криминални герои в свят, интравертно обърнат към собствените си вътрешности, противопоставен на „отворената“ екстравертна космическа фантастика. Но ако се вгледаме в последната, както справедливо отбелязва Лем в статията си „Научна фантастика и космология“, литературният космос и научният космос все повече се раздалечават. Фантастите приемат „хиперскока“ и „телепортацията“ за нещо тривиално — учените въобще не могат да кажат ще има ли такова транспортно средство; машините на времето небрежно игнорират причинно-следствените връзки на физическата реалност и т.н. Накратко казано, космическата фантастика е „отворена“ за сметка на напълно измислени артефакти. А киберпънк фантастиката е породена от екстраполация; близко бъдеще на реални тенденции. Ръкър в „Софтуер“, Гибсън в „Невромантик“, Стивънсън в „Диамантената ера“ — виждат логичните продължения на днешните наднационални корпорации — тези държави в света на умиращата национална държавност, издигането на ИНФОРМАЦИОННИТЕ ИМПЕРИИ и деактуализирането на ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКИТЕ. Спомняте ли си как Елцин посрещна Бил Гейтс в Москва? С трикратни прегръдки и целувки. Не, не казвайте, че това е руска традиция, днешната руска мечка посреща така само РАВНИТЕ ПО РАНГ. Така че този жест, според мен, е символичен: последният географски император посрещаше първия информационен император… Е, последният, ще кажете вие, а САЩ? Мисля, че Америка е онова огромно, шарено и писано, толкова съвършено, че изглеждащо вечно Яйце, което вече леко вибрира под натиска на един нематериален и невидим КЛЮН.