Виртуалният Джони от тринадесетия етаж на матрицата

Преди повече от четвърт век попаднах на един международен симпозиум, организиран от тогавашния Комитет за култура, на тема „Нови технологии и култура“. Отидох, защото разбрах, че ще присъстват академик Амосов и един японски писател-кибернетик. Естествено, не можах да стоя мирен и (макар невключен в официалните изказвания) дръпнах една реч, описвайки бъдещата кибернетизирана „интелектронна среда“, която ще обгърне Земята с комуникационната си мрежа и ще стане материална основа на ноосферата. Бог ми е свидетел — в този момент дори не предполагах, че някъде в Америка вече са свързали два компютъра в съседни градове с маршрутизатори и са предали няколко бита информация (което днес се смята за рожденото проплакване на Мрежата). За мен като фантаст беше естествено и неизбежно като самата САМООРГАНИЗАЦИЯ такова комуникационно надстрояване, бележещо един от начините за самореализация на Цивилизацията.

За моя голяма изненада, на този симпозиум откликнаха доста „живи“ личности. Един от тях беше директорът на Института по култура проф. Елит Николов — човек с рядко за поста му раздвижено мислене. Той погази маса кадрови забрани и ме назначи в института, където започнах да разработвам един свой възглед за ФАНТОСФЕРАТА — колективното фантазно поле на културата. Сега си давам сметка колко не навреме и не на място съм се опитвал да правя това, но днес навсякъде в Интернет виждам зародишите на такива СФЕРИ.

Повтаря се един исторически кръг — в началото на столетието фантастът Чапек подари на обществото понятието РОБОТ. Днес стотици хиляди реалисти твърдят, че се занимават с роботика. През 1983 г. фантастът Гибсън даде термина КИБЕРПРОСТРАНСТВО — днес стотици хиляди прагматици го градят и инвестират в него милиарди долари. Не защото някой е решил да материализира „напредничавите идеи“ на фантастите. Нищо подобно — цялата ТЕХНОЛОГИКА неумолимо водеше към изнасяне на все повече човешка активност извън човека. Първите машини протезираха и мултиплицираха отначало силовата, после формовъчната, селекционната, а оттам до логическата дейност бе една крачка. И автоматично повтарящите се операции трябваше да се изнесат в самодействащи устройства. Да, но скокът от РОБОТА към КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО трябваше да ни накара да се замислим. Защото РОБОТЪТ можеше да бъде предимно „другият извън мен“, „който ще изпълнява волята ми“, „ще ме отмени“, „няма да познава мързел и досада“, но преди всичко локалният конкретен обект пред мен — ако носи изненади, може да бъде изключен или разрушен!