Виртуалният Джони от тринадесетия етаж на матрицата
- Автор: Славов Атанас П.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Виртуалният Джони от тринадесетия етаж на матрицата». Краткое содержание книги:
Да, ама не! Тази идилична картина от романите и филмите на практика се натъква на жестоки проблеми. Първо, забравете за директно включване в нервната система — принципно не е решена кодировката и декодировката от машинния и вътрешния биотоков език на двете системи. Работи се над някакъв „психорезистор“, но нещата са в начален стадий. Значи всички реални разработки се ограничават до смяна на „езиците“ върху повърхността на човешкото тяло. Подобно на интерфейсните очила, шлемофони и ръкавици, които могат да се купят в магазина, са създадени интерфейсни скафандри, при които почти цялото тяло е контактна повърхност за обратната връзка. Точно както „екзоскелетът“ усилва всички дейности, така сервомоторчета и пневматики „спъват“ до точни граници човешките движения, за да ги синхронизират с поведението на предметите в цифровата реалност, която се подава като видение на другите сетива.
Днес на психолозите и психиатрите понятието „обективна халюцинация“ им звучи като „честен адвокат“ или „миролюбив милитарист“. За тях когато един човек чува и вижда неща, които не са във физическата реалност, а още повече ако влиза в отношения с тях, той спешно се нуждае от диагноза и хоспитализация. А какво трябва да кажат за облечения в интерфейсен скафандър ГЕЙМЪР, който извършва странни 3D-движения в празна стая, премята се в жироскопична система и се бие с невидим противник? Днешните автори на виртуални игри са хора, които „обективират“ субективните си халюцинации, кодират ги в матрици от софтуер и дават възможност на желаещите да живеят в „халюцинираната действителност“. Така че на следващите поколения психолози, психиатри и психотерапевти ще им е нужно да погледнат грамотно на тези нови проблеми, ако искат например да решат как да помагат на пациентите, посещаващи спонтанно възникналите стотици кабинети за лечение от компютърна зависимост. И докато си изясняват що е „обективна халюцинация“ и има ли тя почва у нас, да се замислят над „виртуалното пространство за дейностна реализация“, което днес спонтанно се осъществява в Интернет.
Тук му е мястото да разгледаме първия критерий: МОДЕЛИРАНЕТО. Всички гледки и звуци трябва да бъдат описани като 3D анимация, и то не като за филм — само от посоката, от която се виждат, а да бъдат в паметта на компютъра като цялостни обемни тела със съответното физическо поведение на околната среда, така че когато Потребителят поиска, да може да ги погледне отвсякъде, да ги вземе в ръка (в перспектива дори да усети материала и тежестта им). И колкото по-сложни са предметите и околният пейзаж, толкова повече трябва да е паметта, съдържаща тяхното описание, толкова по-бързи и мощни трябва да са процесорите, обработващи движението на интериора по законите на „тази“ реалност. И фантастите вече знаят, че не можеш се отърва с магически заклинания от типа на „свръхмозък“, „суперкомпютър“ и други — нужно е нещо по-близко до реалния проблем на огромните масиви от данни, които трябва да се обработват. При Лем в „Голем ХІV“ съвсем правдоподобно е описан кристалопроцесор, при който в ролята на тригери са кристални решетки, а фотони са заели мястото на електрическите импулси. В една от добрите киберпънк творби — „Градът на златната сянка“ от Тад Уилямс, един от героите при вида на свръхреалистичните градове и пейзажи в описвания виртуален свят възкликва: „По дяволите, всички процесори и памети на света не могат да стигнат, за да се поддържа това чудо!“. С това той поставя въпроса за граничните възможности при моделиране на реалности, толкова подробни, колкото физическата действителност. Защото Тад Уилямс знае за какво пише, след като е създател и собственик на виртуална кабелна телевизия (каквото и да означава това днес).
Опитът на днешните виртуални медии ни връща към практическата реалност. Все по-ясно става, че Мрежата е истинското поле за разгръщане на виртуалните светове. Даже при тези засега ниски скорости се появяват уеб-места, където (наистина, със снет преди това от специален адрес софтуер) можете да се разхождате по виртуални улици на виртуален град, в който всяка сграда е представителство на фирма и анимираните персонажи, които се срещат по улиците, са „аватари“, т.е. представляват цифрови кукли, управлявани от жив Потребител. В такова място срещите и разговорите не са игра, а реално общуване, което довежда до бизнес отношения, реални договори и пари. Съответно в този „град“ местата за „строеж“ се продават с реални пари и разходите наистина се рентират с дейностите, осъществени „там“! Даже днешните ниски пропускателни възможности на Интернет го правят въображаемо пространство, където „сияят галактиките на домейните и звездите на адресите“. Съществуват подобни „звездни карти“, които се опитват да бъдат действителни пътеводители в този космоса.