Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Каин (Мистерия)
Каин (Мистерия) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин (Мистерия)

Электронная книга - «Каин (Мистерия)». Краткое содержание книги:

Джордж Ноел Гордън Байрон (1788–1824) — английски поет, роден в Лондон, в стар, знатен род. Учи в Кембриджския университет. През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участвува в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ от турско иго. Разболява се и умира на 19 април 1824 г. в гръцкото градче Мисолонги. Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“. Автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Мистерията „Каин“, която издателство „Елпис“ предлага на уважаемия читател, се превежда за първи път на български език.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 25
Перейти на страницу:

е Същност — тя ще падне и ще бъдеш

това, което си сега.

Каин:

                                        Това ли?

Защо не повече?

Луцифер:

                                Дори от нас ли?

Каин:

А вие?

Луцифер:

        Ний сме вечни.

Каин:

                                                И щастливи?

Луцифер:

Могъщи!

Каин:

                А щастливи?

Луцифер:

                                                Не. А вие?

Каин:

Щастливи!? Погледни ме!

Луцифер:

                                                        Жалка глина!

И смяташ се окаян?! Ти?!

Каин:

                                                        Такъв съм.

А ти, със цялата си мощ, какъв си?

Луцифер:

Подобен на твореца ти, но който

не би те сътворил такъв.

Каин:

                                                Така ли?

Та ти почти си бог и …

Луцифер:

Аз съм никой —

след устрема прекършен съм това,

което съм. Надви ме — да царува!

Каин:

Кой?

Луцифер:

        Дядо ти — творецът на Земята.

Каин:

И на Небето, и на всичко… Чувах

така да пеят много херувими.

Луцифер:

Покорно пеят те от страх, че може

да ги превърнат в духове и хора —

подобно мен и теб.

Каин:

                                        А то какво е?

Луцифер:

Думи, които дръзват да използват

безсмъртието си и да погледнат

открито Всемогъщия Тиранин

във Вечното Лице и да му кажат

кое е зло. А щом ни е създал

Дой казва тъй, но лично аз не вярвам,

не може да направи да изчезнем.

Безсмъртни сме! Той може да заплашва

със вечни мъки — и какво!… Велик е,

но в своето величие едва ли

е по-щастлив. Не може божеството

да върши зло. — И друго не остава,

освен от трона вечен и самотен

да прави светове и нова вечност,

по-поносима за божествен разум,

несподелил със други самотата.

И сред безброй вселени ще е сам —

неразгадаем, вечножив тиранин.

Най-висшето му благо би било

да свърши сам със себе си. Но нека

царува и твори — а сам да страда.

А духове и хора — в люти язви —

поне се утешаваме взаимно

с безкрайно състрадание към всичко.

А Той! — така окаян в свойта слава

и неспокоен в окаяността си —

единствено твори и разрушава.

Каин:

Витаело е дълго във ума ми

това, което казваш. Все не можех

видяното със чутото да свържа.

И майка ми, и татко ми говорят

за змии, плодове, дървета… Виждам

на техния изгубен Рай вратите

и ангела пред тях със меча огнен,

не пускащ никого. Търпя теглото

на ежедневен труд и вечни мисли.

Сред този свят край мен изглеждам нищо,

а мислите бушуват в мен и сякаш

надмогват всичко. Насаме си мислех,

че страдам сам: баща ми е дресиран,

и майка ми забрави тази жажда

за риск и за познание, а брат ми

е примерно овчарче и принася

от стадото си всяко първородно

на Онзи, който повели и иска

без пот Земята да не ражда нищо.

Сестра ми Цила вечно пее химни;

Жена ми Ада — вярна и любяща —

тя също не разбира тези мисли,

които ме разкъсват. Никой още

съчувствие до днес не е показал —

с вас — духовете — май ще си допаднем.

Луцифер:

Душата ти копнеела е явно

за тази дружба. Нямало е нужда

от моя блясък. Даже в змийско тяло,

пак бих те очаровал, както Ева.

Каин:

О, ти я прелъсти, нали?

Луцифер:

                                                Как може

чрез истината да се прелъстява!?

Нима плодът на двете му дървета

не е такъв, какъвто аз й казвах?

А аз ли забраних да го опитва?

И аз ли забраненото поставих

на крачка от създания невинни

и любопитни в своята невинност?

Аз щях да ви направя богоравни!

Но той изгони ги и то защото:

„… да не прострат ръка, и като вкусят,

да заживеят вечно.“8 — Кой го каза?

Каин:

Да, Той. Така съм чувал и от тези,

които пък от Него са го чули.

Луцифер:

Тогава кой е демонът? Тоз, който

не иска да живееш, или който

би сторил да си вечен и да имаш

Познанието?

Каин:

вернуться

8

Вж. Бит, 3:22

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 25
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)