Каин (Мистерия)

Каин /сам/:

                                                        И това

било живот! Сляп труд!… Защо? Защото

в Едем баща ми бил допуснал грешка.

Виновен ли съм? Бил съм незаченат!

Не съм желал живот — не го обичам,

захвърлен в тази пустош! И защо ли

послуша той Змията и жената?

А после страда!? Тук се крие нещо.

Дърво сред Рая — ала не за него?

Защо тогава във такава близост?

И то в самия център? Те си имат

единствен отговор: „Той тъй желае.“

„Той е добър.“ Така ли е? Изглежда,

че щом е най-могъщ, е най-добрият.

Аз съдя по плода — а той горчив е —

и трябва да го ям — за чужди грешки.

Какво сме ние? С херувимски образ,

но с по-унила и по-груба външност;

с божествен дух… Ала защо треперя?

Защо се плаша повече от него,

отколкото от ангела и меча,

пламтящ ужасно с неугасващ пламък,6

пред портите, където обикалям

привечер в здрача, за да зърна само

законното си бащино наследство,

преди нощта да скрие и стените,

и вечните дървета, пред които

бледнее денем райската градина.

Пред ангелската стража щом не трепвам,

защо ме плаши онзи, който идва?

Изглежда по-могъщ и не по-малко

прекрасен — в половината си блясък —

а заслужава цял! Скръбта го прави

полубезсмъртен… А не се ли лъжа?

И може ли да съществува нещо

по-скръбно от една човешка същност?