Рисковете на професията

Беше го нарекла Хюлет и той дълго се пита защо. В миналото Никол употребяваше името като галено. Тайно име, каквото би използвал само любим човек. Основаваше се на инициалите му — ХП, като на „Хюлет Пакард“, огромния производител на компютри, който беше като Голиат в сравнение с Давид на Пиърс. Никол винаги го казваше с усмивка. Само на нея й бе простено да му измисли прякор с името на конкурента. Но защо го бе използвала в последното си съобщение? Дали се бе усмихвала мило, когато го бе писала? Или тъжно? Дали се бе колебала, променяйки решението си за връзката им? Имаше ли още шанс, надежда за помирение?

Пиърс не беше в състояние да прецени мотивите на Никол Джеймс. Не можеше да го направи. Сложи ръце на клавиатурата и запамети съобщението — премести го във файла, където съхраняваше всички писма, които Никол му бе изпратила по време на тригодишната им връзка. В съобщенията можеше да бъде прочетена цялата история на взаимоотношенията им — хубавите и лошите неща и как от колеги бяха станали любовници. Писмата бяха около хиляда. Пиърс знаеше, че запазването им граничи с мания, но това беше установена практика за него и той го правеше автоматично. Имаше и файл за деловите си връзки. Файлът за Никол бе започнал по този начин, но после се бяха сближили и Пиърс предполагаше, че ще бъдат партньори за цял живот.

Прегледа списъка с писмата на Никол Джеймс, прочете темите така, както друг мъж би се любувал на снимки на стара любима, и се усмихна на някои. Никол беше майстор на остроумията и ироничните забележки. По-късно, поради необходимост, за която той знаеше, тя усъвършенства язвителността и накрая обидата. Погледът му спря на една от темите — къде живееш? — и Пиърс отвори съобщението. Беше изпратено преди четири месеца и загатваше какво ще се случи между двамата. Съобщението представляваше началото на края за тях — точката, от която няма връщане.