Рисковете на професията
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рисковете на професията». Краткое содержание книги:
Съобщенията са за жена на име Лили. И тя има сериозни неприятности. Пиърс е привлечен неудържимо към света на Лили — свят, какъвто не е виждал. Свят на услуги на компаньонки, уебсайтове, секс и тайни самоличности.
Хенри изоставя подредения си живот в лудешка надпревара да спаси непознатата жена. Уменията му на компютърен специалист му позволяват да проследи последните дни на Лили. Но всяка негова стъпка в миналото й го отвежда все по-навътре в сложна мрежа от неизбежни събития — и до взимането на решение, което може да му струва всичко.
— Лили ли търсите?
Последва мълчание, макар Пиърс да знаеше, че не са затворили — чуваха се звуци от телевизор.
— Ало? За Лили ли се обаждате?
— Да. Тя там ли е? — най-после каза мъжки глас.
— В момента не е тук. Може ли да попитам откъде взехте този номер?
— От сайта.
— Какъв сайт?
Мъжът затвори. Пиърс понечи да остави слушалката на вилката, но телефонът пак иззвъня. Той отговори, без да поглежда екранчето.
— Набрали сте грешен номер.
— Чакай, Айнщайн, ти ли си?
Пиърс се усмихна — позна гласа. Обаждаше се Коуди Зелър. Той често го наричаше Айнщайн — един от прякорите в колежа, които Пиърс още търпеше. Зелър му беше първо приятел и чак после делови партньор. Беше консултант по компютърни охранителни системи и с годините бе проектирал множество системи за Пиърс, докато компанията му се разрастваше.
— Извинявай, Коуди. Помислих те за друг. Непознати хора се обаждат на новия ми номер.
— Нов номер и ново жилище. Това означава ли, че отново си свободен ерген?
— Така излиза.
— Какво й стана на Ники?
— Не знам. Не искам да говоря за това.
Пиърс знаеше, че разговорът с приятели на тази тема окончателно ще потвърди края на връзката им.
— Ще ти кажа какво се е случило — рече Зелър. — Твърде много време в лабораторията и не достатъчно между чаршафите. Предупредих те за това.
Коуди се засмя. Той никога не увърташе и винаги говореше по същество. Но смехът му показа, че не съчувства напълно на положението на Пиърс. Зелър не беше женен и Пиърс не си спомняше да е имал дълготрайна връзка. В колежа Коуди бе обещал на приятелите си, че никога през живота си няма да бъде моногамен. Освен това той познаваше Никол. В качеството си на експерт по охранителните системи Зелър отговаряше и за информацията за кандидатите за работа и за инвеститорите на компанията на Пиърс. И в тази си роля понякога работеше заедно с Никол Джеймс, разузнавача на фирмата. Всъщност вече бившият.
— Да, знам — каза Пиърс, макар че не искаше да говори за това с Коуди. — Трябваше да те послушам.
— Е, това може би означава, че трябва да си дадеш почивка и някоя сутрин да се срещнем в „Зума“.
Зелър живееше в Малибу и караше сърф всяка сутрин. Пиърс не бе ходил с него почти от десет години. Всъщност дори не взе сърфа си, когато се изнесе от къщата на Амалфи Драйв.
— Не знам, Коуди. Още работя върху проекта. Не мисля, че ще имам повече свободно време само защото тя…
— Точно така. Ники ти беше само годеница, не проект.
— Не исках да кажа това. Не смятам, че съм…
— Какво ще кажеш за довечера? Ще дойда и ще вилнеем като едно време. Издокарай се, сладур.
Зелър се засмя на насърчението. Но не и Пиърс. И едно време не беше така. Хенри не обичаше да вилнее. Предпочиташе да прекара нощта в лабораторията и да гледа през сканиращия електронен микроскоп, отколкото да търси секс в клуб, където двигателната сила е алкохолът.
— Мисля да пасувам. Имам много работа и довечера ще отида в лабораторията.
— Трябва да дадеш почивка на молекулите, Ханк. Хайде, ще се развеселиш и поне веднъж ще поразтърсиш твоите молекули. Ще ми разкажеш какво се е случило между теб и Ники и аз ще се преструвам, че ти съчувствам. Обещавам.
Коуди беше единственият човек на света, който го наричаше Ханк. Пиърс мразеше това име. Но беше достатъчно умен, за да знае, че е неуместно да каже на приятеля си да млъкне, защото само щеше да го насърчи непрекъснато да употребява това име.
— Обади ми се друг път.
Зелър отстъпи с нежелание и Пиърс обеща да се освободи следващата събота и неделя, за да излязат. Но не обеща да карат сърф. Двамата затвориха и Пиърс сложи слушалката на вилката, после взе раницата си и тръгна към вратата на апартамента.
2
Хенри използва кодираната си карта, за да влезе в гаража на „Амедео Текнолоджис“ и паркира беемвето си на определеното му място. Нощният пазач го видя и отвори вратата на сградата.
— Благодаря, Рудолфо — каза Пиърс, докато минаваше покрай него.
Качи се с асансьора на третия етаж, където се намираха административните офиси. Погледна нагоре към камерата в ъгъла и кимна, макар да се съмняваше, че Рудолфо го наблюдава. Всичко беше дигитализирано и записано за по-късно. Ако някога потрябваше.
Отключи вратата на кабинета си и влезе.
— Лампи — каза и седна зад бюрото си.
Осветлението на тавана се включи. Пиърс включи компютъра си и телефонната линия и написа паролите. Преди да се залови за работа, искаше да провери електронната си поща. Беше осем вечерта. Той обичаше да работи нощем, когато в лабораторията нямаше никого.