И лъжа и истина (Ирландска приказка)

— Недей прави тая глупост! Корабът се движи. Ако се спуснеш, ще паднеш право във водата.

— Не, не! Сигурен съм, че ще падна точно в кораба. Ще се пусна. Да се пусна ли?

— Щом толкова искаш да се удавиш, пусни се!

Патокът имаше право. Аз се пуснах и паднах всред морето. Водната бездна се разтвори и ме погълна.

„Сега вече съм изгубен — си казах. — Ще се удавя.“

Но ето че към мене се доближи една едра риба, която си миеше очите, току-що станала от сън. Тя ме погледна втренчено, без да каже дума.

— Госпожо — рекох, — можеш ли ми каза как да изляза на сушата?

Вместо да ми отговори, рибата плесна толкова силно с опашката си, че ме измокри до костите. Стана ми много студено. А тя отвори уста и ми викна:

— Ставай, ленивецо! Тук ли намери да легнеш? Прибери се вкъщи, че ще минат хората, ще те видят и ще ти се смеят!

Събудих се и видях лицето на жена си. Тя била изляла през прозореца цяла кофа с вода върху мене.

— Не можа ли да влезеш поне в двора, ами си се проснал и си заспал тъкмо под прозореца? — продължаваше да вика тя. — Цяла нощ съм те чакала и съм се чудила къде се губиш. Бива ли тъй?

Чак тогава дойдох на себе си, приятели. Спомних си ясно проклетите сънища за орела, за лунния човек, за патока, за рибата и за лутаниците от блатото до месечината и от месечината до морското дъно. Кълна ви се, че от тоя ден насам не съм пийнал и капка вино. За вас лъжа, за мене истина. Ако щете, вярвайте! Ако не щете, недейте!