Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
В изоставената база под планината Дракенсберг Рени и нейният партньор влизат в резервоарите, включват се в мрежата и проникват в Адърланд. Те преживяват ужасяващ сблъсък с Другия, който по всяка вероятност е охранителната система на мрежата. В него Сингх умира от сърдечен удар, а останалите откриват, че мрежата е до такава степен реална, че първоначално не могат да я възприемат като виртуална среда. Преживяването е необичайно и поради ред други причини. За първи път Мартин притежава тяло, !Ксабу е превърнат в бабуин, а най-същественото е, че не могат да се изключат от мрежата по никакъв начин. Рени и останалите разбират, че са попаднали в някаква изкуствена южноафриканска страна. Когато достигат разположения в центъра й Златен град, който се опитват да открият от толкова време, биват заловени и осъзнават, че са затворници на Боливар Атаско, който е свързан с Братството на Граала и със създаването на мрежата Адърланд още от самото начало.
Отново сме в Америка, където приятелите Орландо и Фредерикс узнават един за друг, че Орландо бавно умира от рядка болест на преждевременно състаряване, а Фредерикс всъщност е момиче. Ужасното племе неочаквано ги свързва с приятеля на Рени, хакера Сингх, докато той прониква в мрежата „Граал“, и така попадат в Адърланд. След собствения им ужасяващ сблъсък с Другия, Орландо и Фредерикс също се оказват затворници на Атаско. Когато ги отвеждат пред великия мъж заедно с компанията на Рени и други пришълци, те откриват, че не Атаско ги е събрал заедно, а господин Селърс — сега в облика на празния сим, помогнал на Рени и !Ксабу да избягат от „При господин Дж.“.
Селърс им обяснява, че ги е подмамил тук с помощта на видението на Златния град — най-дискретния начин, който е могъл да измисли, — защото техните врагове, а именно Братството на Граала, са невероятно могъщи и безмилостни. Селърс им казва, че Атаско и съпругата му някога са били членове на братството, но са го напуснали, когато въпросите им относно мрежата не са получили отговор. След това Селърс разкрива как е разбрал, че тайнствената мрежа Адърланд има загадъчна, но несъмнена връзка със заболяването на хиляди деца като братчето на Рени. Преди да продължи разкритията си, симовете на Атаско и съпругата му се втвърдяват, а симът на Селърс изчезва.
В реалния свят Дред, протежето убиец на Жонгльора, организира нападение върху намиращия се на един колумбийски остров укрепен дом на семейство Атаско и след като успява да проникне през защитните съоръжения, ликвидира и двамата Атаско. Възползвайки се от необичайните си способности — своята „склонност“ — да се вмъква в чужди информационни канали, той открива срещата на Селърс и нарежда на помощничката си Дулсинея Ануин да поеме входящата линия на един от гостите на семейство Атаско — от включената в мрежата група на Рени и нейните приятели — и да приеме самоличността на похитения гост, което тя превръща в загадъчен агент, вклинен в групата на Рени и приятелите й.
Селърс отново се появява във виртуалния свят на семейство Атаско и моли Рени и останалите да избягат вътре в мрежата, докато той се опитва да прикрие присъствието им. Казва им да търсят Пол Джонас, мистериозен виртуален пленник, на когото Селърс е помогнал да избяга от братството. Рени и компания успяват да се измъкнат по реката извън симулацията на семейство Атаско и през едно синьо електрическо сияние преминават в съседния сим-свят. Разстроена и съкрушена от случилото се, Мартин най-после разкрива тайната си на Рени: тя е сляпа.
Лодката им се превръща в огромно листо. Над главите им се задава водно конче с размерите на изтребител.
Отново сме в реалния свят в убежището под планината, където Джеремая и бащата на Рени, Дългия Джоузеф, могат само да наблюдават стихналите в резервоарите, да си задават въпроси и да чакат.
ПРЕДГОВОР
Всичко беше покрито със сняг — светът беше бял.
„В Земята на мъртвите май беше по-топло — помисли си той, надсмивайки се над себе си и над безсмислената вселена. — Не трябваше да я напускам.“