За една вечер Ники беше Коледа
- Автор: Борисова Вера
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За една вечер Ники беше Коледа». Краткое содержание книги:
просто убийствено!
— Благодаря ти, Боби! Дано само не се сърдиш за последното, което казах, защото
наистина го мисля. Чувствам те като стар приятел.
— Защо да се сърдя? — изненада се се Боби — Напротив, поласкан съм. А ти? Над какво се
беше замислила толкова?
— Аз ли? — уморено се усмихна тя — Мислех си за чудеса.
— Точно така! — щракна с пръсти Боби — Ето че започваш да усещаш Коледа. Това е
единствения ден, в който наистина се случват чудеса. Просто въздухът е наситен с тях и можеш…
— Боби? — прекъсна го тя — Всъщност, мислех си, че не вярвам в чудеса и то от доста време.
— О! — помръкна той — Как е възможно подобно нещо? Да не вярваш в чудеса? Това вече на нищо не прилича. Но ще се опитам да поправя нещата. Хайде, ела!
— Къде?
— Ще отидем навън за малко — обясни той, след което се провикна — Хей, Стъки ще ме
заместиш ли за минутка?
Другият барман кимна и Боби тръгна към някаква врата в дъното на заведението. Николета дотича след него и бързо попита:
— Как се казва колегата ти, че му викаш Стъки?
— Станислав — отвърна Боби — Честно казано, някои родители просто измъчват децата си
с подобни имена.
Боби отвори вратата и се озоваха на нещо като тераса, от която се виждаше старата част на града. Тъмната река бавно се извиваше около прочутите накацали къщурки. Валеше лек снежец, а светлината на Луната блещукаше върху къдриците на реката. Белите преспи сняг целите лъщяха в своята студена нежност, а далечината се криеше някъде сред мекия мрак.
Косата на Ники бързо се напълни с бели снежинки. Те падаха по лицето й, дрехите й, въртяха се наоколо, а някои угасваха в реката. Не духаше вятър, не беше прекалено студено. Просто над целия град се сипеше бяла магия.
— Виж пълната Луна — посочи Боби — Като я гледаш такава, сякаш виждаш шейна с елени там горе. Струва ми се толкова естествено. Не може да не вярваш в чудеса като виждаш тази гледка.
— Ти си много романтичен, а Боби? — усмихна се тя — Уж аз съм малката, а всъщност ти говориш като някое ентусиазирано хлапе. Права бях като казах, че ти хлопа дъската.
— Глупости! — засмя се Боби — Просто като малък винаги съм имал вълшебни Коледи. Обичах сладкото напрежение на Бъдни вечер, когато очаквах да дойде време за подаръците. А пък на сутринта стоях на топло в стаята и гледах през прозореца. Сега ми е останало едно такова хубаво предчувствие, че нещо вълшебно ще се случи и е така всяка Коледа. Дори не подозираш, колко си ограбена, щом не вярваш в чудеса. Нищо ли не трепва в теб, когато гледаш тази панорама или слушаш коледни песнички?
— Всъщност, не съм съвсем безчувствена към тези неща — обади се замислена Ники, триейки ръце, за да ги стопли — Обикновено пред елха или слушайки коледни песнички, плача. Става ми гадно, че аз нито веднъж не съм се радвала така, какато другите, на тази дата. Сякаш някой ми е откраднал нещо скъпо. Всички са щастливи, а аз плача…
— Е, щом е така — обади се Боби — изглежда ще трябва да си прекараш добре поне този път. Запомни тази гледка, тя ще ти дава необходимото настроение! Искаш ли сега да влезем обратно вътре и да разберем какво е станало с конкурса?
Вътре в шумното заведение продължаваше да цари приятно настроение и силна музика. Беше леко задимено, топло и шумно. Хората все так танцуваха около елхата, украсена и поставена в центъра на дансинга. Тук-таме проблясваха стъклените играчки, закачени по стените, масите и бара. Организаторите на конкурса все още не бяха готови с преброяването, така че Ники отиде да потанцува. Не можеше да не признае, поне пред себе си, че Боби бе успял до някъде да я зарази с настроението си. Вече не се чувстваше толкова сама. Хората я гледаха с любопитство, някои й казваха, че ще стискат палци тя да стане момиче Коледа и дори се запозна с някои момчета, с които потанцува. Без дори да го осъзнава, тя очакваше нещо вълнуващо. От време на време отправяше по един поглед, изпълнен с благодарност, към Боби. И тъкмо, когато хубавата музика беше започнала да я завладява, тя изведнъж спря и прожекторите осветиха водещия.
— Е, купонджии — провикна се той — готови ли сте да разберете коя от трите сладурани сте избрали за момиче-Коледа?
Публиката зашумя и се чуха отделни викове „да“. Дори може би се усети напрежение във въздуха. Тогава мъжът приближи микрофона до устата си, заби поглед в едно листче и със силен глас обяви:
— И победителката е… Да ви изтормозя ли още малко…
Публиката недоволно зашумя.
— Добре, няма. Момиче-Коледа е… Николета — нашата трета участничка. Честито,
Ники! Ела при нас, не се срамувай, въпреки, че ти май не си от срамежливите.