За една вечер Ники беше Коледа
- Автор: Борисова Вера
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За една вечер Ники беше Коледа». Краткое содержание книги:
— Аз нямам приятели — прекъсна го тя.
— Как така нямаш? Всеки има поне един приятел.
— Аз нямам. Всичките ми познати са използвачи и тарикати. На тях не може да се
разчита, въобще! Дори предпочитам да съм сама, от колкото с тях. Едва ли някой мой приятел би се загрижил за мен така, както ти тази вечер, без дори да ме познаваш.
— Значи при теб нещата не са много розови — обади се замислен Боби.
— Ти сигурно си останал с впечатлението, че съм малко, разглезено момиченце с голяма
уста, с което трудно се говори, но аз обикновено не съм такава. Обичам да танцувам, да се забавлявам и до сега съм се напивала само веднъж.
— Само веднъж? — усмихна се Боби.
— Само веднъж. Но когато останеш съвсем сам на Коледа, започваш да гледаш на света
по малко по-различен начин. Дойдох тук, за да се напия и, знам ли, може би и майка ми щеше най-после да ми обърна внимание, ако изчезнех. Но виждам, че и това не мога да свърша, както трябва. Започвам да намразвам Коледа!
— Недей така, това е хубав празник!
Николета тъкмо щеше да възрази, когато към нея се приближи мъжът, който водеше
коледната програма в клуба. С микрофон в ръка той се обърна към нея:
— А ти какво ще кажеш? Не искаш ли да участваш в конкурса за момиче — Коледа на
клуб „Фламенко“?
Ники се обърна към Боби объркана, с питаш поглед, а той тихо й каза: „Защо не?“ Тя се
поколеба за миг, а после се изправи от стола и попита мъжа с микрофона:
— Какво трябва да направя?
— Първо да ни кажеш името си.
— Николета.
— Е, дами и господа, намерихме си и последната — трета участничка в конкурса и това е
Николета! — после мъжът се обърна към нея — И така, Ники, сега ще ти задам три въпроса, на които другите две момичета вече отговориха. По тях публиката ще те оценява. Готова ли си?
— Разбира се — кимна тя.
— Добре. Ето първият въпрос: Закъсала си с колата извън града навръх Бъдни вечер и
изведнъж виждаш шейната на Дядо Коледа. Тя е единствената ти надежда да се прибереш? Как ще я спреш?
Ники се замисли за кратко, после се усмихна и взе микрофона:
— Ще си облека бялата нощница, ще размахам ръце и ще извикам: „Ей, накъде без Снежанка!“
— Добре, Ники, и аз бих искал да те видя по бяла нощница — пошегува се водещият.
— Само ако имаш летяща шейна! — отвърна тя и публиката я аплодира.
— Така, сложи ме на място. А сега следващия въпрос: Какво ще направиш, ако видиш
приятеля си да се целува със Снежанка?
— Това е лесно! Ще посъветвам Снежанка да не се занимава с джудже като него.
— Браво, Ники! Публиката явно те харесва. И сега последния въпрос: Какво би си
оставила за спомен от тази вечер под Коледната елха?
Николета замълча с поглед, вперен в пода. За момент се обърна към Боби, който също
като публиката с нетърпение очакваше отговора й. Тя се колебаеше.
— Този въпрос май те затрудни? — обади се мъжът с микрофона.
— Не — бързо отвърна тя — Просто се колебая, дали да го кажа. Всъщност, бих искала да
си запазя под елхата момчето от бара, Боби, с когото току-що се запознах, но вече го чувствам като стар приятел. И нека Поля не се сърди, няма нищо повече.
Публиката отново я аплодира бурно и силно. Водещият също я поздрави. Последното изпитание от конкурса бе трите съпернички да танцуват едновременно на части от няколко песни. След това организаторите на конкурса се оттеглиха, за за преброят гласовете на публиката.
Ники се върна на мястото си на бара. Боби в момента даваше изпълнената поръчка на една от сервитьорките. Така че Николета се зае да довършва натуралния си микс и едновременно с това наблюдаваше Борислав. Той беше не много висок, стилно облечен, тъмнокос, с чаровна усмивка. Имаше невинно детско изражение и сръчни движения на барман със стаж. Беше симпатичен и забавен, което го правеше специален. Двете неща рядко се срещаха заедно.
Ники прекара следващите минути в тихо размишление и скрито съзерцаване. Накрая достигна до извода, че ще е най-добре да се прибере, или по-точно да се върне на партито, което бе изоставила преди два часа. Може би ако се постараеше, щеше да успее да си намери някое тихо място, където да си прочете коледна приказка. Не вярваше, че майка й е усетила отсъствието й. Отдавна не вярваше в такива чудеса и може би за това Коледа вече не й изглеждаше същата. Понякога се улавяше, че не вярва и в щастието.
— Хареса ли ти специално приготвеното питие, момиче–Коледа? — стресна я гласът на Боби.
Тя вдигна поглед към него и разсеяно отвърна:
— Все още не съм спечелила, много бързаш.
— Все още не, но ще спечелиш — намигна й той — Беше страхотна, пък и танцуваш