Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
По този начин обаче бих допуснал да се появят тежки и неизличими съмнения върху добродетелите на Блажения — решение, което можеше да се взема само от понтифекса и със сигурност не от мен.
Ако междувременно творбата беше публикувана, щях да бъда освободен от задължението на тайната. Ето защо се надявах, че книгата на двамата ми стари енориаши е намерила вече своя издател. Поверих впрочем търсенето на някои от най-младите и непосветени мои сътрудници. Но в каталозите с книги на пазара не намерих нито едно произведение от този род, нито имената на моите приятели.
Опитах се да издиря двамата млади хора, които със сигурност вече не бяха такива — в регистъра се оказа, че действително са се пренесли във Виена, на Ауершпергщрасе 7. Писах на този адрес, но ми отговори управителят на едно университетско общежитие, който не можеше да ми даде никаква насока. Попитах във виенската община, където обаче не можаха да открият нищо важно. Обърнах се към посолствата, консулствата, чуждестранните епархии, без да стигна до никакъв резултат.
Страхувах се от най-лошото. Писах също и на енорийския свещеник на църквата на миноритите — църквата на италианската общност във Виена. Но Рита и Франческо бяха непознати навсякъде, включително за щастие и на гробищния регистър. Най-накрая самият аз реших да тръгна за Виена с надеждата да намеря поне тяхната дъщеря, макар че след четиридесет години не си спомнях кръщелното й име. Както можеше да се предвиди, и този последен опит потъна в нищото.
От двамата ми отдавнашни приятели, освен писанията, ми остава единствено старата снимка, която ми подариха. Предоставям Ви я, както и всичко друго.
От три години ги търся навсякъде. Понякога се улавям да заглеждам момичетата с червени коси като тези на Рита, забравяйки, че нейните сега биха били бели като моите. Днес тя би била на 74 години, а Франческо — на 76.
Разделям се засега с Вас и с Негово светейшество. Нека Бог Ви даде вдъхновение за прочита на текста, до който се докосвате.