Сбогом, лято
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Серия: green town #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сбогом, лято». Краткое содержание книги:
Един от най-почитаните разказвачи на Америка — Рей Бредбъри, се завръща сред свежата зеленина на може би най-любимата за читателите негова творба, „Вино от глухарчета“. Съзрявало над пет десетилетия, отдавна чаканото продължение „Сбогом, лято“ е истинско съкровище — прекрасно, затрогващо, печално, смешно, тъжно, прочувствено, мъдро и незабравимо…
Рей Бредбъри е сред най-известните писатели на съвремието. Някои от най-популярните му произведения са „451 градуса по Фаренхайт“, „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“. Писал е за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по „Моби Дик“ на режисьора Джон Хюстън. Номиниран е за наградата „Оскар“. Адаптирал е шейсет и пет от своите разкази за телевизионната поредица „Театърът на Рей Бредбъри“. Има награда „Еми“ за телевизионната си пиеса „Дървото на вси светии“. През 2000 г. Рей Бредбъри е удостоен от Националната фондация за книги с медал за изключителни заслуги към американската книжовност.
Дъг наби спирачки пред верандата на своя дом. Дали майка му чакаше, обляна в сълзи, дали баща му вече размахваше кожения ремък за точене на бръснача?…
Отвори вратата на кухнята.
— Ей, много закъсня. — Майка му го целуна по челото. — Винаги се прибирате, като огладнеете.
— Чудно, ама изобщо не съм гладен.
8.
На вечеря семейството чу камъчета, отскачащи от входната врата.
— Защо — попита майката — момчетата никога не използват звънеца?
— През последните две столетия — отговори бащата — няма регистриран случай някое момче на възраст под петнадесет години да е припарило по-близо от десет стъпки до звънец на входна врата. Приключи ли с яденето, младежо?
— Приключих, сър!
Дъглас връхлетя вратата като бомба, приплъзна пети и отскочи назад тъкмо навреме, за да хване решетката с мрежата против насекоми, преди да се е затръшнала. След миг скочи от верандата, а на моравата беше Чарли Удман и въодушевено и дружески го затупа с юмрук по рамото.
— Дъг! Направил си го! Гръмнал си Брейлинг! Леле!
— Не викай така, Чарли!
— Кога ще гръмнем всички от училищното настоятелство? Да му се не види, заради тях учебната година почна седмица по-рано тоя път! Заслужават да ги гръмнеш. Леле, как го направи, Дъг?
— Казах: „Бум! Мъртъв си!“
— А Куотърмейн?
— Куотърмейн ли?
— Счупил си му крака! Много работа си свършил днес!
— Аз никакъв крак не съм чупил. Колелото…
— Не, машината! Чух дъртия Кал да врещи, докато го носеха към дома му. „Адска машина!“ Дъг, що за адска машина е тя?
В някое кътче на съзнанието си Дъг видя велосипеда да подхвърля Куотърмейн нависоко, видя въртящите се колела, докато бягаше, а викът на Куотърмейн сякаш го гонеше по петите.
— Дъг, защо не му строши и двата крака с адската си машина?
— Какво?
— Кога ще видим твоя механизъм? Може ли да го нагласиш за Смъртта от хиляда порязвания?
Дъг се взря в лицето на Чарли, за да види не го ли занася, но това лице беше като чист църковен олтар, грейнал в свято сияние.
— Дъг — мърмореше Чарли, — леле-мале…
— Ами да — каза Дъглас, увлечен от сиянието на олтара. — Той срещу мен, аз срещу Куотърмейн и цялото проклето училищно настоятелство, срещу градския съвет — господин Блийк, господин Грей, всичките ония тъпи старци, дето живеят покрай дерето.
— Дъг, може ли да гледам как ще ги изпозастреляш?
— Какво? Ами да. Но трябва да съставим план, да имаме армия.
— Тая вечер ли?
— Утре…
— Не, тая вечер! Победа или смърт. Ти ще си командир.
— Генерал!
— Добре де, добре. Аз ще събера другите. За да чуят всичко от устата на главния! Среща при моста над дерето в осем! Майчице!
— Не викай под прозорците на нашите хора — нареди Дъг. — Остави им тайни бележки пред вратите. Това е заповед!
— О, да!
Чарли хукна с вопъл на уста. Дъглас усещаше как сърцето му потъва в свежо, ново лято. Почувства как мощта нараства в главата, ръцете, юмруците. И всичко това само за един ден! От най-обикновения отдавнашен четворкаджия до цял генерал!
Тъй, чии крака трябва да бъдат строшени следващия път? Чий метроном да бъде спрян? Той си пое дъх треперливо.
Всички огненорозови прозорци на отмиращия ден осветяваха този свръхзлодей, който крачеше под блестящите им погледи с малко зъбата усмивка към съдбата си, към срещата в осем часа, към полевия бивак на великата Конфедерация на Грийн Таун и всички, които седяха около огъня и пееха: „Лагеруваме и днес, лагеруваме и днес, лагеруваме във стария бивак…“
„Точно нея ще изпеем — зарече се той. — И то три пъти“.
9.
Дъг и Том разположиха щаба на тавана. Обърната с дъното нагоре щайга стана бюрото на генерала, до което неговият адютант стоеше в очакване на заповеди.
— Том, извади си бележника.
— Извадил съм го.
— А молива „Тикондерога“?
— Готов е.
— Съставих списък на Великата армия на републиката. Запиши това. Имаме Уил, Сам, Чарли, Бо, Пийт, Хенри и Ралф. А, да — и ти, Том.
— Дъг, какво ще правим със списъка?
— Трябва да им измислим задачи. Времето не стига. Още сега трябва да решим колко капитани да има, колко лейтенанти. Генералът е един. Това съм аз.
— Постарай се, Дъг. Намери им работа.
— Първите трима са капитани. Следващите трима — лейтенанти. Останалите са шпиони.
— Шпиони ли?
— Мисля си, че това е най-страхотно. Нашите хора обичат да се провират навсякъде, да наблюдават разни неща, после да се връщат и да ги докладват.
— Брей, искам и аз да съм от тях.
— Я почакай… Ще ги направим всички капитани и лейтенанти, нека всеки е доволен, иначе ще загубим войната, преди да е започнала. Някои ще имат още една служба — като шпиони.