Рейн-сан: Последният убиец

Изчаках няколко секунди. Тя не ме забеляза.

— Хей — казах тихичко.

Дилайла се надигна, извърна глава към мен, после свали очилата и ме дари с великолепна усмивка.

— Хей — отвърна.

— Постоях малко тук. Мислех, че ще ме забележиш.

Тя продължаваше да се усмихва.

— Може би не съм искала да те разочаровам. Знам, че обичаш да се промъкваш незабелязано.

Изправи се и ме прегърна силно. Усетих лекия полъх на парфюма й — аромат, който не съм срещал никъде другаде и винаги ще свързвам с нея.

Наоколо имаше хора, но без сами да усетим, изведнъж почнахме да се целуваме страстно. Винаги ставаше така, когато се разделяхме за по-дълго, а понякога и без да се разделяме. Просто в нас двамата имаше нещо, което не ни позволяваше да отдръпнем ръце един от друг. Не знам какво беше, но понякога не можехме да му устоим.

Наложи се да седна на шезлонга, преди околните да забележат до какво състояние ме е докарала. Дилайла се разсмя, защото много добре разбираше какво ме е накарало да прекъсна прегръдката, после седна до мен и отпусна ръка на бедрото ми.

— Откога си тук? — попита тя.

— Пристигнах преди броени минути.

— Нямам предвид хотела. В града. В Барселона.

Помълчах, после признах:

— От няколко дни.

Тя поклати глава.

— Колко загубено време. Можех да дойда по-рано. Но знаех, че първо ще искаш да се поогледаш насаме.

— Май ставам предсказуем.

— Разбирам. Просто се тревожа, че нямам какво ново да ти покажа.

Вгледах се в сините й очи.

— Искам да ми покажеш всичко.

Ръката й плъзна по бедрото ми игриво и настоятелно.

— Добре. Да започнем ли от стаята?

Макар че бързахме, връщането в стаята сякаш отне много повече време, отколкото идването ми до басейна преди няколко минути. Все пак се добрахме и аз смъкнах банския й още преди вратата да се затвори.

Събух обувките си в движение и продължихме през стаята, като се целувахме и Дилайла сръчно смъкваше ризата и панталоните ми. Пред леглото спрях за момент, за да сваля боксерките. Дилайла пролази напред и бръкна под една от възглавниците. Въпреки че вече бях проверил там, неволно настръхнах, но после видях, че вади презерватив. Наистина се бяхме самозабравили, личеше си както по това, че тя не посегна по-бавно — а познаваше много добре навиците ми, — така и по факта, че не забелязах жеста навреме, за да го предотвратя.

Дилайла легна по гръб, а аз минах над нея и пролазих между разтворените й крака. Тя пак ме целуна и ми надяна презерватива само миг преди да проникна в нея. За секунда си припомних Мидори и бях доволен, че сме взели предпазни мерки. Във Фукет пропуснахме да го сторим.

Любихме се бързо и грубо. Не говорехме, просто не ни беше до приказки, само стенехме и се задъхвахме, а към края виковете ни навярно се чуваха в съседната стая.

Докато лежахме запъхтени един до друг, осъзнах, че почти неизменната ми бдителност е била временно потисната от сляпата страст, а после от топлината на удовлетвореното желание. От една страна се чувствах освободен — не, направо съживен, че мога да имам подобни мигове. Но в същото време ме обземаше страх. Още не бях казал на Дилайла какво съм узнал за Мидори. Не знаех нито как да й го кажа, нито кога. Знаех само едно: че за онова, което се готвех да предприема, ще се нуждая от всичките си умения повече от когато и да било.