Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
Обажда се оператор:
— Девет-едно-едно. От какъв характер е случаят?
Дарби съобщава името си и описва преживяното. Стейси се скрива зад един контейнер за боклук. Мел се взира в хълмчето, където са се пързаляли с шейни като деца, а пръстите й прехвърлят висулките на гривната.
Час по-късно Дарби крачи сред дърветата в компанията на инспектор.
Казва се Пол Ригърс. Познава го от погребението на баща си. Той има огромни бели зъби и напомня на Лари, кльощавия съсед от телевизионната поредица.
— Няма никой — проговаря Ригърс. — Навярно сте го подплашили и е офейкал.
Застава на място, осветил с фенерчето си синя раница. Тя зее насреща им, а отвътре надничат три „Будвайзер“-а.
— Предполагам, че е ваша.
Дарби кимва, а стомахът й се свива и подскача, пак се свива и пак подскача, като че ли се мъчи да избяга на сигурно място.
Портмонето й е измъкнато от раницата и лежи на земята до библиотечната карта. Парите ги няма, а също така ученическото удостоверение, върху което са отпечатани името и адресът й.
Глава 3
В участъка чака майката на Дарби. След като Дарби дава показания, Шийла беседва насаме с инспектор Ригърс в продължение на половин час, преди да откара дъщеря си у дома.
Майката не говори. Въпреки това Дарби няма усещането, че Шийла е страшно ядосана. Притихнала така, майка й изглежда като изпаднала в дълбок размисъл. А може и да е просто преуморена, принудена е да кара по две смени в болницата, откакто Червения почина миналата година.
— Инспектор Ригърс ми каза какво е станало — проговаря Шийла с дрезгав и сух глас. — Обаждането ви на 911 е най-правилното нещо, което сте можели да сторите.
— Съжалявам, че са те обезпокоили в работата — отвръща Дарби. — Съжалявам и за пиенето.
Шийла отпуска длан върху коляното на дъщеря си и леко го стисва — нейният начин да й каже, че всичко помежду им е наред.
— Мога ли да ти дам един малък съвет във връзка със Стейси?
— Разбира се — отвръща Дарби с мисълта, че знае какво й предстои да чуе.
— Хора като нея не стават за приятели. А пък ако продължиш да се мъкнеш с тях по-дълго време, в крайна сметка ще те повлекат надолу заедно със себе си.
Майката й е права. Стейси не е приятел, а баласт. Тази истина е научена на висока цена, но поне е разбрана. Колкото до самата Стейси — прав й път.
— Мами, онази жена, дето я видях… Дали е успяла да се измъкне?
— Инспектор Ригърс е на това мнение.
Моля те, Господи, много те моля, нека да излезе прав, казва си Дарби наум.
— Радвам се, че си останала невредима. — Шийла отново стисва коляното й, но този път значително по-силно, сякаш иска да предотврати падане.
Два дни след това, понеделник следобед, Дарби се прибира след училище, за да завари черна лека кола със затъмнени стъкла да чака в тяхната алея за паркиране.
Вратата й се отваря и навън се показва висок мъж в черен костюм и модна червена вратовръзка. Дарби забелязва лека подутина от подраменен кобур върху сакото му.
— Ти трябва да си Дарби. Казвам се Евън Манинг. Специален агент от Федералното бюро за разследвания. — Показва значката си. Той е загорял и красив като ченгетата от телевизията. — Инспектор Ригърс ми разправи какво сте видели с приятелките ти в гората.
Дарби едва събира сили да промърмори:
— Намерихте ли жената?
— Не, още не. Не сме установили нейната самоличност. Отчасти това е причината за моето посещение. Надявам се с твоя помощ да я идентифицираме. Нали нямаш нищо против да хвърлиш поглед върху няколко снимки?
Тя поема албума и с неясно усещане, че пропада, го разгръща на първата страница.
Най-отгоре се мъдри надпис: ИЗЧЕЗНАЛИ. Дарби разглежда моментална снимка на жена с красива перлена огърлица и плетен розов пуловер. Името й е Тара Харди. Живее в Пийбоди. Съгласно информацията под снимката е видяна за последен път на излизане от нощен локал в Бостън на 25 февруари.
Жената на втората фотография, Саманта Кент, е от Челси. Не се явила на смяна в заведение за бързо хранене на Първа магистрала следобеда на 15 март. Усмивката й е болезнено открита, а на години е колкото Тара Харди. Но за разлика от нея е цяла в татуировки. Шест на брой, те не личат на снимката, но видът и местоположението им са подробно описани.
И двете жени, както забелязва Дарби, излъчват отчаяние, подобно на Стейси. То присъства и в очите им — безкрайна нужда от внимание и любов. И двете са русокоси — също като онази в гората.