Изчезналите

И все пак един елемент от този сън й се нрави: когато всички са се събрали пред подиума, за да й ръкопляскат, а тя се усеща приета напълно. И можеше да си остане още дълго в това положение, загърната в пелената на приятния спомен, ако не беше онзи подобен на излетял от спукан ауспух грохот. Протяга ръка към Тони. Неговата половина от леглото е топла, но пуста. Да не си е отишъл у тях?

Каръл го е предупредила, че може да пренощува при нея. Майка й ще отиде след смяната си във фабриката за картон в жилището на своя нов приятел, което се намира в Уолпул. То е по-близо до фабриката в Нийдхам и всичко това означава, че Каръл може да прави каквото й се прииска, а на нея й се иска Тони да прекара нощта у тях. И той се обажда на майка си, за да предупреди, че ще преспи в дома на приятел.

Върху нощното шкафче продължават да горят свещите. Каръл сяда в леглото. Наближава два часът.

Дрехите на Тони се валят на пода. Може би е в тоалетната.

Каръл умира за картофен чипс и дребни сладки. Едно пакетче в комбинация с кутийка пепси — и работата заспива.

Тя отгръща чаршафа и се изправя гола, високо за възрастта си момиче с издължена, елегантна фигура и започнали да се очертават ясно извивки на нужните места. Не облича нищо — не се притеснява от голотата си в присъствието на Тони, който не се уморява да й повтаря колко е красива. Все не може да отдели ръце от нея. Отваря вратата на спалнята и вижда слабото нощно осветление да прониква в коридора откъм банята.

— Тони, би ли отскочил до денонощния?

Той не отговаря. Наднича в банята и вижда, че не е там.

Може би е отишъл в долната, та да не се притеснява от близостта й.

В килера до кухнята има малко бисквити. Може да мине с тях, докато Тони излезе от тоалетната.

Откъм хола се носи студено течение. Облича бельото си, както и бялата риза на Тони. От ходенето й се завива свят. На няколко пъти се налага да протегне ръка към стената за опора.

Вратата към кухнята зее отворена, също като тази към задната веранда. Тони не си е тръгнал — ключовете за колата и портфейлът кротуват в бейзболната му шапка, оставена върху кухненския плот. Сигурно е излязъл за една цигара, казва си тя. Майка й не държи на кой знае колко много правила, но това е желязно — не може да понася просмукала се в тапицерията на мебелите тютюнева воня.

Каръл надниква в малкото антре и съзира през прозореца изливащия се навън с несекващо трополене дъжд. Шумът кънти ритмично в ушите й. Пред колата на Тони е паркиран черен пикап, който е виждал и по-добри времена. Едната му задна врата е отворена и се люлее под напора на вятъра, който носи над паважа пелени от дъжд. Сякаш долавя скърцане от пантите на вратата, но знае, че само така й се струва. Боже мили, още е друсана.