Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Сред разнообразните черти и изражения на тия пет лица изпъкваше еднаквата твърда линия на брадичката, налагаше се над външните различия като родов печат, чиято древност се можеше да се проследи, печат отдавнашен, неизменен и неоспорим — истинска фабрична марка и гаранция за семейните съдбини.
Всички от по-младото поколение — високият, едър като бик Джордж, бледният енергичен Арчибалд, Никълъс младши с неговата блага, опипваща упоритост, важният, суетен и решителен Юстас — имаха същата марка, не така подчертана може би, но съвършено ясна, белег за нещо неизкоренимо от душата на рода.
Неведнъж през този следобед по тия така различни и толкова еднакви лица пробягваше израз на недоверие, насочено несъмнено към човека, с когото бяха дошли да се запознаят.
За Филип Босини се знаеше, че е младеж без състояние, но Форсайтовите дъщери се бяха годявали и омъжвали и по-рано за такива хора. Не това следователно беше единственото опасение на Форсайтови. Те не биха могли да обяснят произхода му, забулен в мъглата на семейните клюки. Разправяше се наистина, че Босини направил задължителното посещение у лелите Ан, Джули и Естер със сива мека шапка… Да, със сива мека шапка и при това не нова, а прашна, с безформено дъно. „Толкова необичайно, мила… толкова чудноват!“ На минаване през малкото тъмно антре леля Естер (малко късогледа) се опитала да я „изшътка“ от стола, като я сметнала за чужда котка… Томи имал такива непрокопсани познати! И се разтревожила, като видяла, че не мърда.
Подобно на художник, който търси непрестанно да открие основната дреболия, изразяваща цялостно характера на дадена сцена, място или личност, така и тези неосъзнати артисти, Форсайтови, се бяха вкопчили подсъзнателно в тази шапка. Тя беше за тях основната дреболия, подробност, включила същността на целия въпрос. Всеки се питаше: „Я да видим, бих ли направил аз подобно посещение с такава шапка?“ И всеки си отговаряше: „Не!“ А някои, с по-голямо въображение от останалите, добавяха: „И през ум не би ми минало!“
Когато чу за тази случка, Джордж се усмихна. Шапката е била очевидно една умишлена шега! Сам той беше отличен любител и познавач в тази област.
— Много е високомерен — каза той — тоя див пират!
Това духовито прозвище, Пирата, мина от уста на уста, докато най-после стана предпочитано име, с което споменаваха Босини.
По-късно лелите упрекнаха Джун за тази шапка.
— Според нас не трябва да допускаш такова нещо, мила!
А Джун им отвърна властно и рязко, както подобаваше на своенравна девойка като нея:
— Какво значение има това? Фил не обръща внимание как е облечен!
Никой не повярва на възмутителния й отговор. Може ли човек да не обръща внимание как е облечен? Не, разбира се!
Кой беше всъщност този младеж, който се бе подредил така добре, като се сгодяваше за Джун, признатата наследница на Джолиън старши? Беше архитект, но това съвсем не му даваше основание да носи такива шапки. Между Форсайтови нямаше нито един архитект, но един от тях познаваше двама архитекти, които никога не биха отишли с такава шапка на официално посещение в разгара на лондонския сезон6. Опасно… да, опасно!
Джун не бе видяла, разбира се, нищо особено в това, макар, въпреки своите непълни деветнайсет години, да минаваше за много придирчива. Нали тя именно бе казала на мисис Соумс — винаги прекрасно облечена, — че е просто старческо да носиш пера? И мисис Соумс бе престанала да носи пера след тая ужасна откровеност на милата Джун!
Опасенията, неодобрението и искреното недоверие не попречиха на Форсайтови да се отзоват на поканата на Джолиън старши. Прием на Станхоп Гейт беше голяма рядкост: всъщност ни един не бе се състоял от дванайсет години насам, от смъртта на старата Джолиън.
Никога в тоя дом не бе имало по-пълно роднинско събиране, защото, въпреки всичките си различия, те се възправяха необяснимо единни срещу общата опасност. Като добитък при появата на куче в полето бяха опрели глава до глава и рамо до рамо, готови да се втурнат и да прегазят неканения гост. Дошли бяха, естествено, и с намерение да разберат какви подаръци ще трябва да донесат; защото — макар че въпросът за сватбените подаръци се разрешаваше обикновено по следния начин: „Какво ще подарите вие? Никълъс ще подари лъжици!“ — все пак подаръкът зависеше от това кой е младоженецът. Ако е докаран, пригладен, състоятелен наглед, налагаше се да му подарят по-хубави неща, каквито ще очаква. Накрая всеки даваше каквото е редно и подходящо, по семейно споразумение, което се постигаше, както се установяват цените на борсата, а подробностите се уговаряха на Бейзуотър Роуд, срещу парка, в удобното жилище от червени тухли на Тимоти, дето живееха лелите Ан, Джули и Естер.
6
Лондонски сезон — от май до юни, когато в живота на светското общество настъпва особено оживление.