Сага за Форсайтови

Прием у Джолиън старши

Удостоените да присъстват на семейно тържество у Форсайтови са виждали това прекрасно и назидателно зрелище — семейство от висшата буржоазия, представено в пълния му блясък. Но, ако някой от тия облагодетелствани от съдбата е притежавал дарбата на психолог (дарование без парична стойност и затова съответно пренебрегвано от Форсайтови), той е наблюдавал не само приятно зрелище, но и нещо друго, изясняващо един тъмен житейски проблем. Казано по-просто, от срещата си с този род — чиито разклонения не се обичат и никаква симпатия не свързва отделните му представители — е пожънал доказателство за онази тайнствена, жилава устойчивост, която превръща рода в една така могъща обществена единица, в ярка, умалена репродукция на самото общество. Допуснат е бил да зърне тъмните пътища на обществения напредък, разбрал е донякъде патриархалния бит, роенето на дивашките орди, възхода и упадъка на нациите. Той прилича на човек, наблюдавал растежа на едно дърво още от засаждането му — пример за жилавост, усамотяване и сполука сред гибелта на стотици други, не така жилави, жизнени и устойчиви растения, — за да го види един ден как се разлиства неусетно и, сред едно почти противно благополучие, достига върха на своя разцвет.

На 15 юни 1886 година към четири часа следобед наблюдателят, попаднал в дома на Джолиън Форсайт старши на Станхоп Гейт, би видял Форсайтови в пълния им разцвет. На този прием щеше да се празнува годежът на Джун Форсайт, внучка на Джолиън старши, с мистър Филип Босини. Сред великолепието от светли ръкавици, жилетки, рокли и пера тук беше цялото семейство — дори леля Ан, която напускаше сега твърде рядко своя ъгъл в зелената гостна на брат си Тимоти, където, заслонена от сноп изкуствено оцветена трева в светлосиня ваза, по цял ден четеше и плетеше, заобиколена от портретите на три поколения Форсайтови. И леля Ан дори беше тук; а изправеният й гръб и достойнството на спокойното старческо лице олицетворяваха непоклатимия владелчески дух на рода.