Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Жилищата им, наредени край парка недалеч едно от друго, бдяха като стражи да не би сърцевината на тоя град, включил всичките им желания, да се изплъзне от лапите им и да ги принизи в собствената им оценка.
Джолиън старши живееше на Станхоп плейс; Джеймсови — на Парк Лейн; Суидин — сред усамотения блясък на оранжевите и сини зали на Хайд парк меншъз13 — той не беше се женил, о, не! Соумс — в гнездото си зад Найтсбридж14; Роджър — в Принс чардънз. (Роджър беше забележителният Форсайт, замислил и провел начинанието си да посвети и четиримата си сина на една нова професия. „Купувайте къщи… няма по-добро нещо от това — казваше той; — аз само това правя.“)
Семейство Хейман пък — мисис Хейман беше единствената омъжена сестра на Форсайтови — бяха кацнали на върха на Кемдън Хил, в къща, прилична на жираф, толкова висока, че човек си изкривяваше врата, ако иска да я погледне; Никълъс се бе установил на Ладброк гроув15 в един просторен дом, който беше същевременно и отлична сделка; и накрая (но не последен) бе домът на Тимоти на Бейзуотър, дето Ан, Джули и Естер живееха под крилото на най-малкия брат.
След дълги размишления Джеймс запита най-после домакина, тоест брат си, колко е платил за къщата на Монпелие Скуеър. И той харесвал от две години насам една къща по същите места, но му искали много висока цена.
Джолиън старши му разказа подробно за покупката.
— С двайсет и две годишен срок ли? — повтори Джеймс. — Та това е, значи, същата къща, която исках да купя… Много пари си дал за нея!
Джолиън старши се намръщи.
— Не мисли, че съжалявам — побърза да се оправдае Джеймс. — Не ми върши работа при тази цена. Соумс я знае добре… и ще ти каже, че е прекалено скъпа… А неговото мнение заслужава да се има предвид.
— Счупена пара не давам аз за неговото мнение — отвърна Джолиън старши.
— Тогава — промълви Джеймс — ще постъпиш както намериш за добре… и това не е лошо. Довиждане. Отиваме до Хърлингтън. Казаха ми, че Джун заминава за Уелс. Утре ще бъдеш сам. Какво ще правиш? Ела да обядваш с нас.
Джолиън старши отказа. Изпрати ги до входната врата, почака да се настанят в каретата си и им смигна, забравил вече своята носталгия… Мисис Джеймс беше на предната седалка, висока, величествена, с тъмноруса коса; вляво от нея бе Айрин… а двамата съпрузи, баща и син, седяха някак очаквателно, леко наведени напред, срещу съпругите си. Джолиън старши остана да погледа как се отдалечават в слънчевия ден, като се клатушкаха и подскачаха мълчаливо един към друг на пружинените седалки, в такт с движението на колата.
Мълчанието бе нарушено от мисис Джеймс.
— Виждали ли сте някога такова сборище?
Соумс кимна и като се взря изпод вежди, забеляза, че Айрин му отправя скришом един от своите неразгадаеми погледи. Всеки клон от Форсайтови правеше навярно подобна забележка на връщане от приема у Джолиън старши.
Никълъс и Роджър, четвъртият и петият от братята, излязоха с последните гости и тръгнаха покрай Хайд парк към спирката Пред Стрийт на подземната железница. И те, както всички по-възрастни Форсайтови, поддържаха собствени карети и никога не взимаха файтони, щом можеха да избягнат това.
Денят беше ясен, дърветата в парка предлагаха на погледа красотата на своята юнска зеленина; но братята като че не съзираха тая гледка, внасяща мимо волята им повече жизненост в разходката и разговорите им.
— Да — каза Роджър, — красива жена е съпругата на Соумс. Но казват, че не се разбирали.
Този брат имаше високо чело и по-светло лице от всички останали Форсайтови; светлосивите му очи измерваха фасадите на къщите, край които минаваха, и от време на време той уточняваше с вдигнат чадър различните им височини.
— Тя няма пари — отговори Никълъс.
Сам той се бе оженил за много пари и, тъй като това бе станало в златното време преди закона за личното имущество на омъжените жени16, бе имал възможност успешно да ги използва.
13
Еднотипни жилищни сгради около Хайд парк. Поради скъпите наеми, достъпни само за много богати хора.
14
Богати улици от южната страна на Хайд парк.
15
Една от някога модните улици, западно от Хайд парк.
16
Закон от 1882 г., който установява пълна разделност в името на съпрузите.