Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Той обаче не знае кога ще стане това. Всички работници са в местната мина да копаят сребро. Религията е изместена от търговията.
Отива в задната част на храма, зад трите помещения, посветени на главните божества: Тиния, Уни и Менрва. Когато жена му завърши бронзовите статуи на свещения пантеон, той ще ги благослови и ще ги постави в наречените им ниши.
Тази мисъл го успокоява, но не му вдъхва достатъчно увереност, за да се върне вкъщи.
Все още натъжен, Тевкър тръгва криволичейки сред високата трева и влиза в гъстата горичка от липи и дъбове.
Чува ги много преди да ги види. Младежи от близкото селище. Тичат. Гонят се. Крещят. Трима са и като че ли играят някаква игра с яздене. Когато приближава, Тевкър вече не е толкова сигурен в невинността им.
Слънцето свети в очите му, но той забелязва, че са повалили на земята някакво момче.
Единият от младежите стиска главата на момчето между краката си – като овца, когато я стрижат. Другите двама са вдигнали туниката му. Момчето е голо от кръста надолу и най-едрият от тримата нападатели го изнасилва.
Тевкър остава настрани. Той е висок и жилав, но знае, че не може да се справи с такива диваци.
Пред слънцето минава облак и сега той успява да види по-ясно.
Слабичката жертва на младежите не е момче. Тетия е.
Вече няма колебание. Тевкър хуква, като едва докосва земята с крака. Изважда дългия нож за свещените жертвоприношения, острието, с което изкормва животни.
Забива острието в гърба на изнасилвача.
Варваринът изкрещява и поваля Тетия при падането си. Тевкър замахва срещу оня, който я държи, и разрязва лицето му.
Някой го сграбчва за врата. Третият е скочил върху него. Души го. Опитва се да го повали.
Двамата се стоварват на земята. На Тевкър му се завива свят. Ударил е главата си, причернява му.
Но преди да изгуби съзнание, усеща още нещо. Ножа. Някой го изтръгва от ръката му.
Capitolo II
– Тевкър!
Гадателят си мисли, че сънува.
– Тевкър! Събуди се!
Той отваря очи. Болят го. Тетия стои над него, но той не вижда лицето ѝ, защото слънцето свети силно зад нея.
Трябва да е било сън. Но изражението ѝ подсказва, че не е. Кръвта по ръцете ѝ показва, че не е.
Той се обръща настрани и бавно се надига. Оглежда се. Не вижда нищо. Изправя се и се подпира с треперещи ръце на нея.
– Добре ли си?
На лицето ѝ се чете ужас. Тя гледа нещо зад него. Тевкър се обръща.
Не може да повярва на това, което вижда.
Истина е било. Истина.
Трупът на изнасилвача още е там. Проснат на земята. Лицето и тялото му са нарязани на парчета. Мъжът, чието лице поряза, и другият му съучастник са избягали.
Тевкър поглежда жена си. Тя е опръскана с кръв. Не се налага да я пита какво е станало – очевидно е. Докато той е бил в безсъзнание, тя е взела ножа от ръката му и е накълцала нападателя. Забивала е ножа, забивала е и е забивала, докато не е останало съмнение, че е мъртъв.
И не е спряла.
Тевкър стои като онемял. Не може да погледне жена си.
Изкормила е нападателя.
Забила е ножа дълбоко в тялото му и го е разрязала. Вътрешностите са навсякъде. Сърцето. Един бъбрек. Черният дроб. Разфасовала го е като коза.
Накрая Тевкър се обръща към нея. Гласът му е напрегнат и изпълнен с тревога.
– Тетия? Какво си направила?
Лицето ѝ става сурово.
– Той ме изнасили. – Посочва останките. – Тази свиня ме изнасили!
В очите ѝ проблясват сълзи. Той я хваща за ръката и усеща как трепери, докато се мъчи да обясни.
– Мъртъв е и се радвам, че е така. Нарязах го, за да не се пресели никога в отвъдния живот.
Накланя глава към парчетата от тялото му, към органите като онези, които е виждала съпругът ѝ да изтръгва от труповете на животните, принесени в жертва на боговете.
– Взех черния му дроб, та Аита да отнесе душата му.
Думите ѝ го вцепеняват. Аита – владетелят на отвъдния свят. Крадецът на души. Името, което никой нецвис не дръзва да изрече. Краката на Тевкър лепнат от кръвта на убития от жена му – на мъжа, който го унижи и омърси почти толкова, колкото нея. Започва да му се гади. Той оглежда кръвопролитието. Удивително е. Никога не е подозирал, че Тетия е способна на такава сила, камо ли на такъв гняв. Постепенно Тевкър се опомня.
– Трябва да вървим. Трябва да отидем при магистрата и да му кажем какво се е случило. Как са те нападнали и си се защитила. Всичко.
– Ха! – Тетия разперва ръце, като се изсмива нервно. – Ами за това какво ще кажем? – Завърта се в кръг, за да посочи кървавата баня. – Трябва ли да търпя подигравките на хората до края на живота си? „Вижте я! Тази жена! Изнасилиха я и тя изгуби разсъдъка си.“