Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Песна влиза.
Той е висок и красив мъж и носи дълга тога от блестяща материя, непозната за Тевкър. Дрехата е закрепена на едното рамо с тока, напомняща стисната женска ръка. Краката му са обути в изящни кожени сандали със сребърни закопчалки.
Песна поглежда Тевкър, после – с неодобрение, бронзовото огледало, което носи в изпънатата си ръка.
– Имаш добър тен – отбелязва. – Слънцето не е милостиво към моята кожа. Изсушава я, зачервява я и я кара да сърби. Но с бледа кожа човек изглежда така, сякаш белият дух на смъртта ще го отнесе в гроба всеки момент. – Магистратът сяда на креслото. – Ти как мислиш, гадателю?
Тевкър се опитва да си придаде спокоен тон:
– Боговете са ни сътворили такива, каквито сме. Нашата външност не се нуждае от други промени освен от онези, на които те решат да ни подложат.
– Така е. – Песна поглежда още веднъж огледалото и кимва на единия роб. – Тази вечер се погрижи това да бъде добре излъскано с кост от сепия и пемза. Искам утре да се видя в по-добра светлина.
Робът се оттегля бързо и магистратът отново насочва вниманието си към младия гадател, който се възхищава на една бронзова статуя.
– Според моите придворни аз притежавам най-богатата колекция от произведения на изкуството извън Гърция. Мисля, че бих могъл веднъж годишно да я показвам на поданиците си. Как смяташ? Дали този жест ще ми спечели благоволението на боговете?
Тевкър е отвратен от суетността на този човек, но знае, че трябва да внимава какво говори.
– Покровителят на изкуствата дарява светлина не само на своите съвременници, а и на онези, които ще наследят земите ни в бъдеще. Следователно за такова благоволение боговете биха те възнаградили в отвъдния живот.
– Хубаво. Това исках да чуя.
– Същевременно, господарю, ако позволиш дързостта да добавя... – Тевкър оглежда залата. – ... би било разумно да събереш и произведения, посветени на самите богове, а не само такива, изобразяващи смъртни.
– Ще потърся такива творби – измърморва замислено Песна. – Благодаря за съвета.
Тевкър добива достатъчно самоувереност, за да изпробва късмета си:
– Жена ми е скулпторка. С удоволствие би те посъветвала или изпълнила някоя твоя поръчка.
– Ами, прати ми я тогава – сопва се раздразнено Песна. – Но не съм те повикал, за да ми натрапваш услугите на жена си, а за нещо по-сериозно.
Магистратът заобикаля нецвиса в полукръг, като се вглежда изпитателно в лицето му. Стомахът на Тевкър се свива.
– Имам проблем, гадателю, и се нуждая от съвета ти и от одобрението на боговете.
– Ще положа всички усилия да помогна, господарю.
Песна се приближава и се втренчва заплашително в очите му.
– Хубаво е да положиш всички усилия. Дано да са достатъчно.
Замълчава и оглежда изпитателно лицето на младия гадател. Тевкър се надява господарят да не види страха в очите му. За Песна страхът е по-важен от уважението.
– Етрурия се разраства – продължава магистратът. – Към нея се присъединяват все нови и нови владения и населението наближава една трета от милиона. Имам нужда от нови земи, нови предизвикателства, иначе Атманта ще си остане тръстика на речния бряг, а трябва да бъде гора, простираща се докъдето поглед стига. – Отново се втренчва в Тевкър. – Разбираш ли нуждите и амбициите ми, предаността ми към идните поколения?
Тевкър кимва.
Магистратът продължава с по-доверителен тон:
– Преди няколко луни бе извършено едно много обезпокоително убийство. Всички говорят за това и има опасност да се разчуе из цялата страна.
Сърцето на Тевкър прескача един удар. Тъкмо си мислеше, че е вън от опасност.
– Жертвата бе зрял мъж. Беше заклан като животно. Червата му бяха извадени, черният дроб – изхвърлен. Предполагам, си чул за това.
Тевкър кимва.
– Двамата с теб, гадателю, знаем, че черният дроб е домът на душата. Ако бъде изваден, мъртвият не може да премине в отвъдния свят. – Песна прави пауза и вижда съгласие в лицето на Тевкър. – Такива деяния могат да хвърлят в смут общност като нашата. – За първи път магистратът издава някакво безпокойство. Опитва се да потисне страха в гласа си. – Един старейшина ми каза, че това убийство може да е дело на Аита, господаря на подземния свят. Възможно ли е това?
Тевкър вижда възможност да отклони вината от себе си:
– Не е изключено. Аита има чудовищна мощ, отнася душите по всеки възможен начин. По-обичайно е да изпрати сукуб, който да съблазни мъжа и да отвлече духа му по време на еякулация, но...