По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Ако е бомба, е голяма — каза след миг. — Дори не мога да си представя колко жертви ще има, ако не я обезвредим.
— Можете ли да го направите? — с изненадващо спокоен глас попита капитанът. — Защото ако не можете, първата ми отговорност е за живота на пътниците. Не искам това пътуване да се сравнява с едно друго катастрофално първо плаване.
— Не мога да направя нищичко, без да имам достъп до контролния панел. А той трябва да е някъде на кораба — каза Робъртс. — Може би някъде съвсем наблизо.
— Обзалагам се, че е в каютата на лорда — каза полковникът. — Защото вече знаем, че той не е лорд, а атентатор от ИРА — Лайъм Дохърти.
— Някой знае ли коя е каютата? — попита капитанът.
— Трета — каза Хари и си спомни за възрастния мъж, който се движеше прекалено бързо за годините си.
Капитанът и сержантът се втурнаха навън, следвани от Скот-Хопкинс, Хари и Джайлс. Капитанът отвори вратата на каютата с ключа си и се дръпна, за да направи път на Робъртс. Сержантът бързо отиде до големия куфар в средата на помещението, вдигна предпазливо капака и надникна вътре.
— Господи, нагласена е да се взриви след осем минути и трийсет и девет секунди.
— Не можете ли просто да прекъснете някоя жица? — попита Търнбул и посочи безбройните разноцветни жици.
— Да, но коя точно… — отвърна Робъртс, без да поглежда към капитана, докато внимателно отделяше червените, черните, сините и жълтите жици. — Много пъти ми се е случвало да работя с подобни устройства. Шансът е винаги едно към четири и не съм склонен да поема подобен риск Бих си помислил, ако бях сам насред пустинята, но не и на кораб насред океана със стотици хора около мен.
— Тогава веднага да домъкнем тук Дохърти — предложи капитан Търнбул. — Той ще знае коя жица да се прекъсне.
— Съмнявам се — каза Робъртс. — Подозирам, че Дохърти не е основният атентатор. Със сигурност си имат специален човек, който да свърши работата. А един дявол знае къде е той.
— Времето ни изтича — напомни полковникът, загледан в неуморно движещия се секундарник. — Седем мин и три, две, една…
— Е, Робъртс, какво предлагате? — спокойно попита капитанът.
— Няма да ви хареса, сър, но при тези обстоятелства можем да направим само едно. И дори то е много рисковано, като се има предвид, че ни остават по-малко от седем минути.
— Ами кажи го тогава — нетърпеливо каза полковникът.
— Вземаме шибаната ваза. Хвърляме я зад борда и се молим.
Хари и Джайлс изтичаха в голямата каюта и заеха позиция от двете страни на вазата. Облечената вече Ема имаше някои въпроси, но като разумен председател предпочете да не си отваря устата.
— Вдигнете я внимателно — каза Робъртс. — Все едно е тенджера с вряща вода.
Хари и Джайлс приклекнаха и бавно вдигнаха вазата от масата. Щом се увериха, че я държат здраво, тръгнаха странично през каютата към отворената врата. Скот-Хопкинс и Робъртс разчистваха препятствията по пътя им.
— След мен — каза капитанът, когато двамата излязоха в коридора и бавно тръгнаха към централното стълбище.
Хари не можеше да повярва колко тежка е вазата. Спомни си гиганта, който я бе донесъл в каютата. Нищо чудно, че не се беше задържал в очакване на бакшиш. Сигурно вече пътуваше обратно за Белфаст или седеше някъде до радио и чакаше да чуе за съдбата на "Бъкингам" и колко пътници са изгубили живота си.
Щом стигнаха стълбището, Хари започне да брои на глас всяко стъпало. На шестнайсетото спря да си поеме дъх, докато капитанът и полковникът отваряха летящата врата към откритата палуба — гордостта и радостта на Ема.
— Трябва да идем колкото се може по-близо до кърмата — каза капитанът. — Така ще имаме повече шансове да избегнем повреди по корпуса. — Хари не изглеждаше убеден. — Не се безпокойте, не е много далеч.
"Колко ли далеч не е много далеч?", зачуди се Хари. Идеше му да запрати вазата зад борда веднага, но премълча и продължи да напредва стъпка по стъпка към кърмата.
— Много добре знам как се чувстваш — каза Джайлс, който явно му беше прочел мислите.
Продължиха да пълзят като охлюви покрай плувния басейн, тенискорта и шезлонгите, грижливо подредени в очакване на гостите, които още спяха. Хари се опита да не мисли колко време им остава преди…
— Две минути — точно тогава се обади сержант Робъртс, гледаше часовника си.
С крайчеца на окото си Хари виждаше парапета при кърмата на кораба. Намираше се съвсем близо, но той знаеше, че последните няколко крачки ще са най-бавните, също като при покоряването на Еверест.