По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Пет минути и четиринайсет секунди…
Знаеше, че сънародниците му, бойци за същата кауза, са нервни като него. Чакането винаги беше най-лошата част — тогава нещата са извън контрола ти и вече не можеш да направиш нищо.
Четири минути и единайсет секунди По-лошо от футболен мач, когато водиш с едно на нула. Но знаеш, че противникът е по-силен и като нищо може да изравни и дори да поведе. Спомни си инструкциите на районния командващ — когато се вдигне тревога, гледайте да сте сред първите на палубата и в спасителните лодки, защото утре по това време ще издирват всички на възраст под трийсет и пет и с ирландски акцент; така че си дръжте устите затворени, момчета.
Три минути и четирийсет секунди… и трийсет и девет…
Впери поглед във вратата на каютата и си представи най-лошото, което би могло да се случи. Бомбата не избухва, вратата отлита разбита и десетина яки ченгета нахлуват вътре, размахвайки палки във всички посоки, без да им пука колко пъти го удрят. Но единственото, което чуваше, бе ритмичното буботене на двигателя, докато "Бъкингам" продължаваше сънливото си плаване през Атлантика към Ню Йорк. Град, до който никога нямаше да стигне.
Две минути и трийсет и четири секунди… трийсет и три…
Започна да си представя какво ли ще бъде, когато се върне на Фолс Роуд. Хлапета по къси панталони ще го гледат със страхопочитание, когато минава покрай тях по улицата, и единствената им мечта ще е да станат като него, когато пораснат. Героят, взривил "Бъкингам" само няколко седмици след като е бил кръстен от кралицата майка. Без да се споменава за изгубените невинни — няма невинни, когато вярваш в кауза. Всъщност никога не се беше срещал с никого от пътниците от каютите на горните палуби. Щеше да прочете всичко за тях в утрешните вестници и ако си бе свършил работата добре, никой нямаше да спомене името му.
Минута и двайсет и две секунди… двайсет и една…
Какво би могло да се оплеска? Може би устройството, сглобено в спалнята на горния етаж на имението Дънганън, щеше да откаже в последния момент? Дали му предстоеше да чуе мълчанието на провала?
Шейсет секунди.
Започна да брои шепнешком.
— Петдесет и девет, петдесет и осем, петдесет и седем, петдесет и шест…
Дали пияният в креслото в салона не го беше причаквал? Дали в момента не идваха към каютата му?
— Четирийсет и девет, четирийсет и осем, четирийсет и седем, четирийсет и шест…
Дали лилиите не бяха преместени изхвърлени или махнати? Дали мисис Клифтън ме беше алергична към цветен прашец?
— Трийсет и девет, трийсет и осем, трийсет и седем, трийсет и шест…
Дали не бяха отключили каютата на лорда и не бяха намерили отворения сандък?
— Двайсет и девет, двайсет и осем, двайсет и седем, двайсет и шест…
Дали вече не претърсваха кораба за мъжа, измъкнал се от клозета в салона на първа класа?
— Деветнайсет, осемнайсет, седемнайсет, шестнайсет…
Дали… Вкопчи се в ръба на койката, затвори очи и продължи да брои на глас:
— Девет, осем, седем, шест, пет, четири три, две, едно…
Спря и отвори очи Нищо. Само зловещата тишина, която винаги следва провала. Наведе глава и се замоли на Бог, в когото не вярваше, и в следващия момент последва такава мощна експлозия, че той отлетя към стената на каютата като подхванато от буря листо. Изправи се с мъка и се усмихна, когато чу писъците. Можеше само да се пита колко ли са оцелелите на горната палуба.
Хари и Ема
1964–1965
1
— Височество — промърмори Хари и се сепна от дрямката си.
Рязко се надигна, запали нощната лампа, стана и бързо отиде до вазата с лилиите. Прочете за втори път картичката ог кралицата майка. "Благодаря за паметния ден в Бристол. Надявам се вторият ми дом да има успешно първо плаване". И подпис: "Нейно кралско височество кралица Елизабет, кралицата майка".
— Ама че тъпа грешки! — възкликна Хари. — Как не я забелязах?
Грабна халата си и запали лампата на тавана.
— Да не би да е време за ставане? — попита сънено Ема.
— Да — каза Хари. — Имаме проблем.
Ема примижа към часовника на нощното шкафче.
— Ама още е три… — запротестира тя, после погледна съпруга си, който продължаваше да се взира напрегнато в лилиите. — Какво е станало?
— Титлата на кралицата майка не е "нейно кралско височество".
— Да де — ката все още сънената Ема. — Всички го знаят.
— Всички освен онзи, който е изпратил цветята. Правилното обръщение към кралицата майка е "нейно величество", а не "нейно кралско височество. "Височество" е обръщение към принцеса.