Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
При този комплимент Изобел засия. Носеше лятна права рокля в бледосиньо със сини, ниско изрязани леки обувки с нисък ток, меката й кафява коса беше прибрана в кок на тила. Като цяло приличаше на доста елегантна директорка на училище за подбрани момичета. Не като жена, която някой мъж някога бе наричал „великолепна“.
— Абсолютно съблазнителна — потвърди Трой, и Изобел се изкикоти.
— Едва ли. Къде отиваме за обяд?
— „Номер Петдесет и две“ — ресторантът е нов. Много нашумял. Трябваше почти да умолявам за маса.
— Нямаше нужда…
— Имаше, и още как. Нима не празнуваме раждането на нов роман? А, освен това искам да обсъдя с теб някои неща.
Изобел последва Трой надолу по стъпалата до улицата и изчака, докато той повика такси с властно махване на ръка. Но едва когато седнаха в ресторанта — огледала с потъмнени стъкла, подове от истинско дърво, маси с мраморни плотове, зашеметяващо неудобни столове, но пък красиви цветя по всяка налична повърхност — той се наведе напред и каза:
— Мисля, че може да имаме известен проблем.
Тя чакаше.
— Става дума за „Пенсхърст Прес“ — каза той. — Не предлагат толкова голяма сума за тази книга, колкото дадоха за предишната.
— Колко? — попита тя направо.
Келнерът дойде да вземе поръчката им и Трой поклати глава:
— След минута — обърна се отново към Изобел. — Много по-малко. Предлагат двайсет хиляди лири.
За момент тя си помисли, че не го е чула добре. Реши, че сред дрънченето на прибори и жуженето на разговори може да е казал нещо съвсем различно.
— Извинявай. Какво каза?
— Казах двайсет хиляди лири — повтори той. Видя, че тя беше пребледняла от шока. Наля чаша вода и й я подаде. — Съжалявам. Знам, че е по-малко от половината на онова, което очаквахме, но те отказват да променят решението си. Съжалявам.
Изобел не каза нищо: изглеждаше зашеметена. Трой се озърна из ресторанта, раздразнен от неудобната ситуация. Сервитьорът се върна и Трой поръча за двамата, и изчака мълчаливо, докато Изобел отпи от чашата си с вино, вдиша спретнато фризираната си глава и проговори:
— Това е близо двегодишен труд — каза тя. — Двегодишен труд за двайсет хиляди лири?
— Знам. Освен това ще има продажби на правата в чужбина, разбира се, може би споразумение с някой читателски клуб, и обичайните екстри…
Тя поклати глава:
— Напоследък не са кой знае колко.
— Не — каза той тихо.
Келнерът им донесе две малки чинии с предястия. Изобел сведе поглед към изящните хапки от многолистно тесто с напълно безучастно изражение.
— Защо са предложили толкова малко?
Трой преглътна една от хапките наведнъж.
— Признаците бяха налице. Плащаха малко по-малко за всяка поредна книга, която си писала през последните десет години. Гледат отчетите и виждат, че продажбите ти спадат. Истината е, Изобел, че макар да печелиш литературните награди и да няма съмнение относно качеството на писането ти, то е безспорно — остава фактът, че не продаваш много книги. Всъщност си твърде добра за пазара. А те не искат да изплащат хонорари, когато не печелят добри пари от продажбите.
Тя отпи нова глътка вино.
— Да се обърна ли към друг издател?
Той реши да рискува и да бъде напълно честен:
— Вече поразпитах, много дискретно. Боя се, че всички казват едно и също. Никой не може да измисли как да продаде повече, отколкото „Пенсхърст“ вече успяват. Никой не е склонен да ти плаща повече.
— Двегодишен труд за двайсет хиляди лири — повтори тя. Отпи още една глътка вино и после още една. Сервитьорът напълни отново чашата и тя отпи голяма глътка.
— Едно нещо не бива да забравяш — никой не отрича, че си една от най-изтъкнатите автори на високоинтелектуални, философски романи в Англия днес.
Погледът, който тя му отправи, не беше такъв, какъвто бе очаквал; очакваше да се обиди, но вместо това тя изглеждаше ужасена.
— Но какво ще правя? — проплака тя. — Трябва да печеля достатъчно, за да издържам нас двамата. Трябва да печеля достатъчно за себе си и Филип. Не мога да се върна към преподаването в университета, не мога да съм извън къщи по цял ден, сега той се нуждае от мен у дома. Ако не мога да печеля пари от писането си, как ще живеем?
Той не разбра какво имаше предвид тя.
— Да живеете?
— Всички пари, които влизат вкъщи, се печелят от мен — каза ожесточено Изобел. — Филип няма пукната пара.