Ледената пустиня

— Предусещаш ли нещо?

Селене потвърди:

— Всяка вечер правех защитното заклинание на Дидо, което е най-мощното и най-пълното, подсилвах ефекта му с пентаграма от малахит, но въпреки това долавям нечие враждебно присъствие.

Валерия протегна длани напред и ги задържа, затворила очи. Жилестите й ръце се напрегнаха изпънати, за миг тя цялата потрепери, веднага след което се отпусна и излезе от краткотрайното си състояние на транс. Потънала в мълчание, разбърка кафето, изпи го на един дъх, погледна утайката в дъното на чашата и рече:

— Действително, Селене е права.

Това, че етруската гадателка потвърди опасенията за евентуална намеса на Одиш, не вещаеше нищо добро. Атмосферата стана крайно напрегната.

Елена обаче, добродушната Елена, излапа последната препечена филийка с масло и мармалад и плесна с ръце:

— Вие какво, да не сте си наумили да ми опропастите закуската? Да, ама няма да го постигнете. Щом осемте ми деца не могат, нито пък мъжът ми, тая няма да я бъде. Дори самата графиня или възкръсналата Черна дама няма да успеят, колкото и недружелюбно да е присъствието им.

Селене се разсмя.

— Дано графинята да ти отваря този добър апетит дълги години. Дори и в нейно присъствие няма да престанеш да ядеш.

— Само това остава… Ако не, бедният ми Росарио какво ще суче?

Името на новото й бебе предизвика бурен смях.

— Голяма откачалка си. Росарио е име на момиче.

Елена имаше осем момчета и мечтаеше за момиченце.

— Затова го кръстих така.

— Обеща, че ще го кръстиш Рос.

— Да, ама Росарио е по-изчерпателно и когато порасне, ще ми благодари за това.

Така Елена постигна каквото целеше — да се върнат доброто настроение и оптимизмът. Леко почисти ръцете и устата си и шеговито обяви:

— Имам добри новини. Открих заклинанието за хамелеон, за което ни бяха казали, че се е загубило окончателно при пожара в Александрийската библиотека.

— Наистина?

— Упражнявах се и действа превъзходно.

Внимателно премести чинията с препечените филийки и извади от грамаданския си куфар един дебел, пожълтял, мухлясал том, подвързан с кожа. С изненадваща ловкост дебелите й пръсти отметваха страниците, докато откри това, което търсеше. С триумфален жест го показа на публиката:

— Може да се изрече от разстояние и няма значение къде се намира магьосницата в опасност.

Селене се усмихна и я изпревари в следващото й обяснение:

— Искаш да кажеш, че можете да ме откриете, където и да съм?

— Именно. Стига само да ни повикаш и ще можем мигновено да реагираме.

Селене се хвърли на врата на Елена да я целуне, но се препъна в куфара. От удара кафето й се изля на масата. Погледът на Валерия, която принадлежеше на етруското племе и притежаваше невероятни гадателски умения, веднага помръкна и всички млъкнаха. Когато си даде сметка за зрелището, тя се опита да омаловажи станалото.