Ледената пустиня
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-333-5
- Переводчик: Александрина Кузманова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Ледената пустиня». Краткое содержание книги:
Само преди няколко седмици настъпи съвпадът на планетите, подреждането в една линия на небесните светила, което известяваше началото на царуването на избраницата. Анаид със своя скиптър, който се появи от дълбините на земята, трябваше да бяга, да се крие и да укрепне, докато се почувства способна да го управлява с умение, за да предприеме трудната задача, предопределена от античните писания — да възстанови вечния мир, като унищожи безсмъртните и кръвожадни вещици Одиш, вечни врагове на Омар, на които те пиеха кръвта още като момиченца и девойки, за да увековечат младостта и красотата си.
Карен изпитваше силно възхищение от Анаид.
— Да, но за това кратко време Анаид успя да научи всичко, което магьосниците цял живот с труд се мъчат да усвоят. Коя от нас е била способна да направи заклинание за летене, без да се е упражнявала никога преди? Коя е успяла да се превърне в делфин и да пори морските вълни, да се потопи в ледено езеро във вид на шаран, да прелети над Апенините и Алпите с окрилени ръце и пера на орел?
Смаяни, трите жени се съгласиха с нея. Валерия добави:
— И възседна слънцето и се завърна от Мътния свят с теб, след като бе унищожила Салма. Анаид е много силна.
Селене не възрази.
— Вярно е, че ни превъзхожда по умения. Неслучайно според пророчеството тя е избраницата.
— Тогава може би има необходимата подготовка — осмели се Карен.
Селене убедително отрече:
— Още не.
— Какво още трябва да научи?
Селене поклати глава:
— Не става въпрос да се научи, не става въпрос да запомня наизуст знания или да упражнява техники. Става въпрос да намери вътрешно равновесие, да постигне хармония между мисъл, тяло и умения. Анаид все още е подрастваща, все още опознава себе си и не се обича достатъчно.
— Прекрасна е.
— Интелигентна.
— И умна.
Селене отсече:
— Прекалено бързо порасна. Оставих я като малко грозно патенце, а сега се е превърнала в лебед и умее да лети, но все още не може да се ориентира в бурята… — въздъхна тя. — Не познава Пътя на Ом.
Само от споменаването на това име ги побиха тръпки.
— Ами ти, Селене, нима го познаваш? Нима си го изминавала? Кажи, извървя ли ти Пътя на Ом? — смъмри я Карен. — Никоя Омар досега не е извървяла Пътя на Ом, който свързва двата свята — на живите и на мъртвите. Всичко това са слухове и митове.
Селене беше красива, от нея се излъчваше сила и решителност, цялата бликаше от жизненост и неизчерпаема енергия. Когато обаче преживяваше отново миналото си, иначе закачливите й будни очи придобиваха цвета и дълбочината на езерната вода, ставаха зрели и мъдри.
— Не, не е никакъв мит. Аз го извървях и Анаид ще трябва да го стори. Това е най-трудната ни задача.
Трите жени замълчаха, удивени от признанието на Селене.
— Да, изминах го, и то преди много години. Бях почти толкова млада, колкото Анаид, и нямаше кой да ме напътства.
На никоя от тях не й бе хрумнало, че червенокосата лудетина с непокорен нрав и с предизвикателно поведение бе влизала в царството на мъртвите.
В миналото на Селене имаше период, забулен в мъгла. Годините, през които бе изчезнала и жените Омар я бяха изпуснали от контрол, бяха белязани с много неизвестни. Като млада Селене била вироглава и непослушна и изчезнала безследно. Никой, освен нея самата и покойната й майка Деметер, не знаеше какво се е случило през това време. Носеха се какви ли не слухове. Говореше се, че се е споразумяла с Одиш, говореше се за предателство от нейна страна, за придобиване на окултни умения, за постигнати амбиции. Селене току-що бе издала една от тайните си. Призна за пътуването си по Пътя на Ом, който водеше към смъртта.
— Но как си извървяла Пътя на Ом и си оцеляла? — възкликна Валерия, потръпвайки дори само от споменаването на името, което бе произнесла.
— Тогава си имах причина. А вероятно стана така, за да мога да напътствам дъщеря си отново, за да се сбъдне предсказанието и да държи здраво скиптъра.