Ловецът на глави
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #17
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-903-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ловецът на глави». Краткое содержание книги:
След като обува изработените ръчно обувки „Джон Лоб“ и пъха своя тунингован „Колт“, модел 1911 г., в кобура, облича любимото си палто от викуня,ексцентричният специален агент на ФБР Алойшъс Пендъргаст, се присъединява към лейтенант Винсънт Д’Агоста, от Нюйоркското полицейско управление, за да участва в разследване на убийство.
Жертвата е Грейс Озмиян, дъщеря на ИТ-милиардера Антон Озмиян, която е обезглавена. Видна наркоманка и купонджийка, а баща й се ползва със славата на „първокласен мръсник“, така че полицията не може да се оплаче от липсата на заподозрени. Убиецът, на когото лепват прякора Ловеца на глави не се спира: следва адвокат на мафията; двойка, която ограбва хора с проблемни ипотеки и колкото и да е странно, една нигерийка, носителка на Нобеловата награда за мир. Романът е един от най-добрите в поредицата за Пендъргаст. Заплашвани от скрита зад всяка сянка смърт, героите и читателите нямат миг спокойствие.
Никакво претупване на процедурите при този случай.
— Продължавайте все така. – Д’Агоста потупа Карузо по рамото, докато се отдръпваше назад.
Студът започваше да си казва думата и лейтенантът реши да направи една бърза обиколка покрай оградата от телена мрежа, която обграждаше старата автокъща, за да се увери, че не са пропуснали някое място, откъдето е възможно да се проникне. Когато излезе от осветения район, имаше достатъчно естествена светлина, за да вижда. Въпреки това светна фенерчето си и пое, спирайки се да огледа едно или друго място. Когато зави зад сградата в дъното на двора и мина покрай купчина пресовани на кубчета автомобили, видя приклекнала до оградата фигура – от вътрешната страна. Не беше полицай или някой друг от неговия екип: човекът беше облечен в смешно дебело пухено яке с качулка, прекадено голяма за главата, която стърчеше като парче хоризонтален кюнец.
— Ей, ти! – Д’Агоста се впусна към фигурата с едната ръка върху ръкохватката на служебното оръжие, а в другата стиснал фенерчето. – Полиция! Изправи се и вдигни ръцете, за да ги виждам!
Човекът се изправи с вдигнати ръце, но лицето му остана неясно под сянката на опасаната с пухкава кожа качулка, и се обърна към него. Не се виждаше нищо друго освен две пламтящи очи в мрака под качулката.
Смутен от злокобната фигура, лейтенантът извади пистолета си.
— Какво правите тук? Не видяхте ли полицейската лента? Покажете си личната карта.
— Драги Винсънт, можеш спокойно да прибереш оръжието си.
Д’Агоста веднага разпозна гласа. Свали пистолета и го прибра в кобура.
— Пендъргаст, какви ги вършиш, за бога? Знаеш, че трябва да представиш документите си, преди да започнеш да ровиш наоколо.
— Щом се налага да бъда тук, защо да се лишавам от такава драматична поява? И какъв късмет имам, че ти се оказа този, който попадна на мен.
— Да, точно така, късметлия си. Можех да ти пусна куршум в задника.
— Колко ужасно: куршум в задника. Продължаваш да ме удивяваш със своя цветист начин на изразяване.
Известно време те останаха вторачени един в друг, после Д’Агоста свали ръкавицата си и протегна ръка. Пендъргаст свали своята, черна кожена, и двамата си стиснаха ръцете, а Д’Агоста го прихвана за лакътя. Ръката на Пендъргаст беше студена като парче мрамор, но той свали качулката и откри бледото си лице, платиненорусата си коса, пригладена назад, и сребристите очи, греещи необичайно ярко в мрака.
— Спомена, че ти се е наложило да си тук? – попита Д’Агоста. – Служебно ли?
— Да, като наказание за греховете ми. Боя се, че в момента акциите ми в бюрото са изгубили голяма част от своята стойност. Аз съм, как беше този цветист твой израз? Временно в ямата с лайна.
— Имаш неприятности или си затънал до шия в септичната яма?
— Точно така. До шия.
Д’Агоста поклати глава.
— Защо федералните са набъркани в това?
— Моят началник, асоциираният изпълнителен директор по разузнаването Лонгстрийт, разви хипотезата, че трупът може да е донесен тук от Ню Джърси. Значи има прекосяване на щатските граници. Смята, че може да е замесена организираната престъпност.
— Организираната престъпност? Та ние още не сме събрали доказателствата. Ню Джърси? Какви са тези тъпотии?
— Да, Винсънт, боя се, че това са фантазии. С една-единствена цел: да ми бъде даден урок. Чувствах се малко като Брат Заек{2}, хвърлен в шипковия храст, докато не те видях тук да отговаряш за следствието. Както едно време, когато се срещнахме за пръв път в Музея за естествена история.
Д’Агоста изръмжа. Макар да му беше приятно да види Пендъргаст, изобщо не се радваше, че ФБР е намесено. Освен това въпреки нетипичната лека шега, която прозвуча доста насилено, Пендъргаст не изглеждаше добре… дори никак. Беше слаб, почти скелет, лицето му хлътнало, а под очите имаше черни сенки.
— Осъзнавам, че това не е желаното от теб развитие – продължи Пендъргаст. – Ще направя всичко възможно, за да не ти се пречкам.
— Няма проблем. Знаеш как е с Нюйоркското полицейско управление и ФБР. А сега нека те заведа на местопрестъплението и да те представя на хората. Искаш ли сам да го огледаш?
— С удоволствие, след като криминалистите си свършат работата.
С удоволствие? Не звучеше така. Още по-малко удоволствие щеше да изпита, когато види тридневния обезглавен труп.
— Откъде е влязъл и излязъл?
— Струва ми се очевидно. Човекът е имал ключ от задната врата, вкарал е колата, изхвърлил е трупа и си е заминал.