Ловецът на глави
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #17
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-903-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ловецът на глави». Краткое содержание книги:
След като обува изработените ръчно обувки „Джон Лоб“ и пъха своя тунингован „Колт“, модел 1911 г., в кобура, облича любимото си палто от викуня,ексцентричният специален агент на ФБР Алойшъс Пендъргаст, се присъединява към лейтенант Винсънт Д’Агоста, от Нюйоркското полицейско управление, за да участва в разследване на убийство.
Жертвата е Грейс Озмиян, дъщеря на ИТ-милиардера Антон Озмиян, която е обезглавена. Видна наркоманка и купонджийка, а баща й се ползва със славата на „първокласен мръсник“, така че полицията не може да се оплаче от липсата на заподозрени. Убиецът, на когото лепват прякора Ловеца на глави не се спира: следва адвокат на мафията; двойка, която ограбва хора с проблемни ипотеки и колкото и да е странно, една нигерийка, носителка на Нобеловата награда за мир. Романът е един от най-добрите в поредицата за Пендъргаст. Заплашвани от скрита зад всяка сянка смърт, героите и читателите нямат миг спокойствие.
Влизането му сякаш изключи нещо в Озмиян и той прекрати бесуването, като спря по средата на помещението, дишайки тежко. Челото му беше одрано от парче стъкло и от раната се стичаше струйка кръв.
— Господин Озмиян?
Предприемачът се обърна към мъжа и заговори с дрезгав, но спокоен глас.
— Излез. Заключи вратата. Намери Исабел. Никой освен нея не може да влиза.
— Да, сър. – Мъжът излезе почти на бегом.
Изведнъж Озмиян заплака, хълцайки истерично. След известно колебание Д’Агоста го приближи, хвана го под ръка и го заведе да седне отново на креслото, където той рухна. Обгърна гръдния си кош с ръце се и започна да се клати напред–назад, хълцайки и зяпайки за въздух.
Минута–две по-късно излезе от това състояние. Измъкна носна кърпа от джоба и грижливо подсуши лицето си. След това дълго седя неподвижно, докато се съвземаше.
Най-накрая поиска с равен глас:
— Разкажете ми всичко.
Д’Агоста прочисти гърло и започна. Разказа как двете деца са намерили трупа в гаража, скрит под листовете хартия, и как с него се зае отдел „Убийства“. Беше пратил пълен екип криминалисти на мястото, оглавяван от най-добрите в професията, и описа как в момента върху случая работят повече от четиресет детективи. Отдел „Убийства“ е определил случая като приоритетен с пълното сътрудничество на ФБР. Той украсяваше нещата колкото може, докато мъжът слушаше с наведена глава.
— Имате ли някакви теории кой го е извършил? – попита той, когато Д’Агоста свърши.
— Още не, но ще имаме. Давам ви дума, че ще намерим човека, който го е извършил. – Д’Агоста заекна, чудейки се как ще му каже за обезглавяването. Не можеше да задълбае в тази подробност, но знаеше, че трябва да го направи, преди тази среща да свърши. Медиите вече щяха да са я оповестили. И най-ужасното от всичко: как щяха да поискат от човека да разпознае безглав труп. Трупът на неговата дъщеря. Знаеха, че е тя, от пръстовите отпечатъци, но законът още изискваше физическо разпознаване дори когато, както в този случай, това е безсмислено и жестоко.
— След като разпознаете трупа – продължи Д’Агоста, – ако се чувствате способен, бихме искали да разговаряме с вас. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Трябва да научим всичко за нейните познати, за които знаете: имена и информация как да се свържем с тях. Бихме искали да научим за трудностите в живота й или във вашия бизнес и личен живот – всичко, което би могло да има връзка с убийството. Колкото и неприятни да са тези въпроси, сигурен съм, вие осъзнавате, че трябва да ги зададем. Колкото повече знаем, толкова по-скоро ще хванем лицето или лицата. Разбира се, ако искате, може да присъства адвокат, но това не е нужно.
Озмиян се поколеба.
— Сега?
— Бихме предпочели да разговаряме в управлението на „Полис Плаза“. След като разпознаете трупа. Може би по-късно днес следобед, ако се чувствате способен?
— Вижте, аз… аз съм готов да помогна. Убита… о, Боже, помогни ми…
— Има още нещо – каза с тих глас Пендъргаст, който веднага накара Озмиян да млъкне. Магнатът вдигна лице от дланите, в които го беше захлупил, и погледна към агента със страх в очите.
— Какво? – попита той.
— Трябва да се подготвите да разпознаете своята дъщеря по телесни особености: дерматологични характерни черти, татуировки, белези от операции. Или с помощта на други средства. Например нейните дрехи и лични вещи.
Озмиян примигна.
— Не разбирам.
— Дъщеря ви е намерена обезглавена. Ние… още не сме намерили главата.
Озмиян дълго остана вторачен в Пендъргаст, после погледът му се измести и се спря на Д’Агоста.
— Защо?– прошепна той.
— Това е въпрос, чийто отговор и ние много искаме да намерим – каза Пендъргаст.
Озмиян остана свлечен на креслото. Най-накрая каза:
— На излизане оставете на моя асистент адреса на моргата и на мястото, където искате да ме разпитате. Ще бъда там в два следобед.
— Добре – каза Пендъргаст.
— А сега ме оставете сам.
5.
Марк Кантучи се събуди с рязко движение точно когато самолетът в неговия сън щеше да се гмурне в океана. Лежеше в мрака, а блъскащото му сърце забавяше ритъм, докато познатата и удобна обстановка на неговата спалня бавно добиваше форма около него. Ужасно беше уморен от този повтарящ се сън, в който е на самолет, отвлечен от терористи. Те нахлуха в кокпита и заключиха вратата. Мигове след това самолетът рязко наведе нос и с пълна скорост се гмурна надолу към далечното бурно море, докато той гледаше от прозореца как черната вода бързо наближава и знаеше, че краят е неизбежен.