По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
— Ще отбележа в картона ви, че напускате болницата въпреки изричното ми нареждане.
— Отлично. — Пендъргаст хвърли рентгеновата снимка като карта за игра на масичката. — А сега бихте ли ме извинили?
Докторът хвърли последен раздразнен поглед на Пендъргаст, обърна се и излезе, следван от колегата си, който беше довел Д" Агоста.
Пендъргаст се обърна към Д’Агоста, сякаш го е забелязал едва сега.
— Винсънт.
Д’Агоста бързо приближи леглото.
— Пендъргаст. Боже мой. Толкова съжалявам…
— Защо не си с Констанс?
— Тя е на сигурно място. „Маунт Мърси“ са удвоили мерките за безопасност. Трябваше да… — Млъкна за момент, за да се овладее. — Да видя как си.
— Много шум за нищо, благодаря. — Пендъргаст махна тръбичката от носа си, извади иглата на системата от лакътя и свали маншета на апарата за кръвно и пулсоксиметъра. После отметна чаршафа и се надигна. Движенията му бяха бавни, почти механични. Д'Агоста виждаше, че агентът се държи единствено благодарение на желязната си воля.
— Адски се надявам да не си решил наистина да напускаш.
Пендъргаст се обърна да го погледне отново и огънят в очите му — като свирепи живи въглени на иначе мъртвото лице — моментално накара Д’Агоста да си затвори устата.
— А как е Проктър? — попита Пендъргаст, докато спускаше краката си на пода.
— Казват, че е добре. Като се има предвид положението. Няколко счупени ребра там, където куршумите са улучили бронежилетката.
— Джъдсън?
Д’Агоста поклати глава.
— Дай ми дрехите — каза Пендъргаст и кимна към шкафа.
Д’Агоста се поколеба, даде си сметка, че е безсмислено да възразява, и му ги донесе.
Пендъргаст се изправи, като се мръщеше, олюля се едва забележимо, но запази равновесие. Д’Агоста му подаде дрехите и той дръпна завесата.
— Имаш ли представа какво все пак стана в парка? — попита Д’Агоста завесата. — В новините се говори само за това. Петима мъртви, пълна касапница.
— Нямам време за обяснения.
— Съжалявам, но няма да излезеш оттук, без да ми кажеш. — И извади бележника си.
— Добре тогава. Ще говоря, докато се обличам. И после се махам оттук.
Д’Агоста сви рамене. Щеше да изкопчи всичко възможно.
— Беше внимателно — изключително внимателно — планирано отвличане. Убиха Джъдсън и отвлякоха жена ми.
— Кои?
— Тайна група нацисти или потомци на нацисти, наречена Der Bund.
— Нацисти? Господи, защо?
— Не зная какви са мотивите им.
— Искам подробности какво точно се случи.
Пендъргаст заговори зад завесата:
— Отидох да посрещна Джъдсън и Хелън при навеса за лодки, за да взема Хелън и да я скрия от организацията. Пристигнаха в шест, както се бяхме разбрали. Бързо се усетих, че са ни устроили капан. Един от хората при езерото беше подозрителен. Не разбираше абсолютно нищо от модели на лодки и беше нервен — потеше се, а беше хладно. Насочих пистолет към него и му наредих да стане. Това ускори нещата.
Д’Агоста си водеше бележки.
— Колко бяха нападателите?
Пауза.
— Най-малко седем. Онзи с лодката. Двама влюбени на една пейка — те убиха Джъдсън. Един представящ се за бездомник, който простреля Проктър. Вашите криминалисти сигурно вече са реконструирали престрелката. Имаше още най-малко трима — двама бегачи, които отвлякоха Хелън, докато се опитваше да избяга, и шофьорът на таксито, в което я напъхаха.
Излезе иззад завесата. Обикновено безупречният му костюм беше пълна развалина — сакото бе цялото в петна от трева, единият крачол бе разкъсан и покрит с коричка засъхнала кръв. Погледна Д’Агоста, докато си оправяше вратовръзката.
— Довиждане, Винсънт.
— Чакай. Откъде онези… Bund са научили за срещата ви?
— Отличен въпрос.
Пендъргаст взе металния бастун и се обърна към вратата. Д’Агоста го хвана за ръката.
— Пълна лудост е да си тръгваш така. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Да. — Пендъргаст взе бележника и химикалката от ръката на Д’Агоста, отвори го и бързо надраска нещо. — Това е номерът на таксито, с което отвлякоха Хелън. Успях да го запомня без последните две цифри. Направи всичко по силите си да го откриеш. Това е телефонът на фирмата, но предполагам, че няма да свърши никаква работа.
Д’Агоста си взе бележника.
— Дадено.
— Обяви Хелън за издирване. Може да се окаже трудно, тъй като официално се води мъртва, но въпреки това го направи. Ще ти дам снимка. Правена е преди петнайсет години, така че използвай софтуер за състаряване.