По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
„Прикрива ме, за да избягам“.
Тя се обърна и побягна. Щеше да стигне до Пето авеню, да се измъкне от стрелците в тълпата, да стигне „Дакота“, да го изчака там… Паникьосаните й мисли бяха прекъснати от още една серия изстрели и писъци.
Тичаше с всички сили. Булевардът беше отпред, зад каменната арка на входа на парка. Само на петнайсетина метра…
— Хелън! — чу се далечният вик на Пендъргаст. — Внимавай! Твое ляво!
Тя погледна наляво. В мрака под дърветата различи двама мъже със спортни дрехи. Тичаха право към нея.
Хелън рязко зави към горичката смокини покрай главната алея. Погледна през рамо. Мъжете я следваха — и вече я настигаха.
Чуха се още изстрели. Тя удвои усилията си, но обувките й потъваха в меката пръст и я забавяха. А после някой я удари силно в гърба и я просна на земята. Силна ръка сграбчи яката на шлифера й и грубо я дръпна да се изправи. Тя се съпротивляваше и викаше, но двамата мъже я хванаха здраво и я помъкнаха към булеварда. Хелън с ужас разпозна лицата им и извика:
— Алойзиъс! Помощ! Познавам тези хора! Der Bund! Заветът! Ще ме убият!
Едва успяваше да различи Пендъргаст в отслабващата светлина. Беше успял да се изправи и куцаше към нея, от раната на крака му шуртеше кръв.
На Пето авеню с включен двигател чакаше такси — чакаше нея и похитителите й.
— Алойзиъс! — отчаяно извика тя.
Мъжете я бутнаха напред, отвориха задната врата на таксито и я натикаха вътре. Куршуми рикошираха от подсиленото предно стъкло на колата.
— Los! Verschwinden wir hier! — извика единият мъж, докато двамата се вмъкваха след нея. — Gib Gas![1]
Хелън се съпротивляваше яростно, мъчеше се да се добере със здравата си ръка до вратата. Успя да зърне за миг Пендъргаст в сумрака на парка. Беше паднал на колене и гледаше към нея.
— Не! — изкрещя тя, без да спира да се бори. — Не!
— Halt die Schnauze![2] — викна единият мъж, замахна и я цапардоса с юмрук по слепоочието.
Изведнъж всичко потъна в мрак.
Шест часа по-късно
Доктор с измачкана болнична престилка надникна в чакалнята на интензивното отделение на болница „Ленъкс Хил“.
— Буден е, ако искате да говорите с него.
— Слава богу. — Лейтенант Винсънт Д’Агоста от нюйоркската полиция напъха бележника в джоба си и стана. — Как е?
— Без усложнения. — По лицето на доктора пробяга леко раздразнение. — Макар че лекарите винаги са най-лошите пациенти.
— Но той не е… — започна Д’Агоста, но се усети навреме и мълчаливо последва доктора в интензивното.
Специален агент Пендъргаст седеше в леглото, включен към цял куп монитори. На едната му ръка имаше система, в ноздрите му беше пъхната канула. Леглото му беше покрито с медицински графики, а в ръката му имаше рентгенова снимка. Агентът на ФБР открай време си беше много блед, но сега кожата му беше като порцелан. Един доктор стоеше наведен над леглото и говореше сериозно с пациента си. Макар че Д’Агоста едва чуваше отговорите на Пендъргаст, беше ясно, че между двамата има някакви разногласия.
— И дума да не става — тъкмо казваше докторът. — Все още сте в шок от огнестрелната рана и загубата на кръв. И самата рана, без да споменаваме двете натъртени ребра, се нуждае от лекуване и непрекъснати медицински грижи.
— Докторе — отвърна Пендъргаст. Обикновено федералният агент беше образец на южняшка изтънченост, но сега гласът му звучеше като ледени висулки, падащи върху желязо. — Куршумът едва е одраскал гастрокнемиуса[3]. Тибията и фибулата са непокътнати. Раната беше чиста и не е нужна операция.
— Но загубата на кръв…
— Да — прекъсна го Пендъргаст. — Загубата на кръв. Колко банки ми преляхте?
Пауза.
— Една.
— Една банка. Заради разкъсаните по-малки притоци на вената на Джакомини. Тривиално. — Той размаха рентгеновата снимка като флагче. — Колкото до ребрата, сам го казахте — натъртени, но не и счупени. Пето и шесто, в основата, на около два милиметра от гръбначния стълб. Тъй като са истински ребра, еластичността им ще помогне за бързото възстановяване.
Докторът кипна.
— Доктор Пендъргаст, просто не мога да позволя да напуснете болницата в това състояние. Точно вие…
— Точно обратното, докторе — не можете да ми попречите да си тръгна. Жизнените ми показатели са в приемливите норми. Нараняванията ми са минимални и мога да се грижа сам за тях.
1
Бързо! Да се махаме оттук! Дай газ! (нем.) — Б. пр.
2
Затваряй си устата! (нем.) — Б. пр.
3
Мускул на прасеца. — Б. пр.