Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
ОДЕССА
Тайна организация на бивши германски офицери от СС, създадена непосредствено след Втората световна война. Тя става основен обект на западните разузнавателни агенции. Основната функция на ОДЕССА е организирането на бягството на офицери от СС, издирвани от международния военен трибунал за извършени военни престъпления. Названието ОДЕССА е съкращение от Organisation der Entlassenen SS Angehorigen (ODESSA — Организация за освобождаване на бивши членове на СС). Организацията има агенти в цяла Германия и нелегална подорганизация, известна като Die Spinne (Паякът). Американските и израелските разузнавачи смятат, че ОДЕССА е организирала бягството на Адолф Айхман в Южна Америка; на Йозеф Менгеле — лекаря от СС, извършвал нечовешки експерименти в Освиенцим, а също и на още много други, по-неизвестни офицери от СС. Организацията става известна на съюзническите окупационни сили скоро след края на войната. Предполага се, че един от създателите на ОДЕССА е ОТО СКОРЦЕНИ — смелият германски специалист по специални операции. Говори се, че офицери от СС контрабандно изнасят огромни суми от Германия. Бягащите кадри на СС имат фалшива самоличност. Една от основните спирки по пътя на бягството, начертан от ОДЕССА, според израелското разузнаване е Буенос Айрес, Аржентина. Организацията получава популярност, макар и лоша, след публикуването на изпълнения с напрежение роман на Фредерик Форсайт „Досието ОДЕССА“ („The ODESSA File“, 1972), по-късно филмиран с участието на Джон Войт, Мария Шел и Максимилиан Шел.
Одзаки, Ходзуми (1901–1944)
Японски писател и журналист, шпионирал за Съветския съюз. Одзаки е главният японски съучастник на съветския шпионин РИХАРД ЗОРГЕ.
Роден е в Токио, но е отраснал във Формоза (сега Тайван), където баща му е издател на вестници. Учи в Токийския императорски университет и завършва през 1925 г. Следващата година постъпва в токийския вестник Асахи шимбун. През 1927 г. се премества в Осака асахи, а през 1929 г. става кореспондент в Шанхай. Там през 1930 г. се запознава с Рихард Зорге, който под ПРИКРИТИЕТО на германски журналист пристига в Япония през 1933 г.
Одзаки е един от главните представители на Япония в тайното съвещание на Института за тихоокеански взаимоотношения, проведено в националния парк Йосемити, Калифорния, през 1936 г. Година по-късно е назначен за член на „мозъчен тръст“, който се занимава с политическо планиране на високо равнище, и е съветник на министър-председателя. По такъв начин заема ключова позиция за предаването на тайни от най-високо равнище на Зорге. Убеждението, което го ръководи, е, че японското правителство трябва да бъде свалено за доброто на страната.
На 14 октомври 1941 г. е арестуван, обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Обесен е заедно със Зорге на 7 ноември 1944 г.
Одъм, Уилям (1932)
Директор на АНС от май 1985 до юли 1988 г. Известен с прямия си характер и привърженик на „твърдата линия“ като военен помощник на съветника по националната сигурност на президента Картър Збигнев Бжежински, за което получава прозвището Суперястреба на Збиг.
През 1950 г. Одъм завършва военна академия. По-късно защитава магистърска степен (1962) и докторат (1970) по политология в Колумбийския университет. Специализира руски език в различни армейски школи, посещава курсове по парашутизъм и колежа на Генералния щаб на армията.
Назначенията му включват американски мисии за военна свръзка със съветските сили в Германия през 1964–1966 г. и помощник военен АТАШЕ в Москва през 1972–1974 г. Участва в процеса за мирно урегулиране на Виетнам през 1970–1971 г. Занимавал се е и с преподавателска дейност във Военната академия в Уест Пойнт, Ню Йорк.
През януари 1977 г. Бжежински става съветник по националната сигурност на президента Картър и избира за свой помощник Одъм. Двамата се познават от Колумбийския университет. На тази длъжност Одъм трябва да създаде план-програма в отговор на съветското влизане в Афганистан и на задържането на американци като заложници при нападението на американското посолство в Техеран.
В началото на 1981 г. напуска СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, а през ноември 1981 г. е назначен за заместник-началник ЩАБ ПО РАЗУЗНАВАНЕТО. На този пост през 1982 г. е повишен в звание генерал-майор, а през 1984 г. — генерал-лейтенант.
През май 1985 г. Одъм встъпва в длъжност директор на АНС. Година по-късно, загрижен за вниманието, което ще привлече предстоящият процес на съветския шпионин РОНАЛД ПЕЛТЪН — бивш специалист по комуникациите от АНС, той настоява за цензура на информацията по този случай. Одъм се страхува, че методите за събиране на разузнавателни сведения ще бъдат разкрити, и предлага да се отправи публично искане към средствата за масова информация медиите да ограничат репортажите си по случая, искайки предупреждението да включва и заплаха за съдебно преследване към всеки репортер, който го пренебрегне. (Руснаците, разбира се, вече знаят всички тайни, които Пелтън би могъл да разкрие по време на открит процес.) Предупреждението е направено, но без да се споменава заплахата за съдебно преследване.