Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Скоро ще съобщим и основателната причина за тази изумителна промяна.
Придружена от икономката си госпожа Гривоа, княгинята даваше последни наставления за приготовленията, които се извършваха в един голям салон. В средата му се намираше голяма заоблена маса, покрита с кадифе, около нея бяха подредени столове, между които челно място заемаше едно позлатено кресло. В единия ъгъл на салона, близо до камината, в която гореше буен огън, имаше отрупана с какви ли не от вкусни по-вкусни закуски помощна масичка. Върху сребърни чинии бяха поставени във вид на пирамида питки с мляко от крап, пържени в моруново масло, пасирана скумрия и гъби, защото бяха велики пости. В сребърни блюда се нагряваха върху спирт пасирани раци с каймак. Покрай деликатесите имаше и обикновени неща, като сладко от ягоди и портокали. В големи, блестящи кристални бутилки преливаха цветовете си вина от сортовете Бордо, Мадера и Аликант.
Апетитната трапеза имаше апостолски и римски характер, защото от тесто бяха изработени красиви малки прасковени горички, които представляваха Голгота, владишки корони и жезъл от пандишпан. Можеше да се види и кардиналска шапка от вишнев сладкиш, украсена с панделки от плодова захар. Най-забележителния от тези религиозни сладкиши, с който госпожа Сен-Дизие особено се гордееше, беше едно изключително красиво разпятие от ароматното цвете аглика с трънен венец от карамелизирана захар.28
Тези странни закуски можеха да събудят справедливото негодувание дори на не чак дотам набожните хора. Но има вярващи като госпожа Сен-Дизие, които сякаш целят с глупавото си преклонение пред религията да направят смешни и най-достойните за почит неща.
След като огледа доволно приготвената трапеза, госпожа Сен-Дизие посочи на госпожа Гривоа позлатеното кресло, което явно беше определено за председателя на предстоящото събрание, и й каза:
— Застлаха ли под масата кожената постелка, за да си сложи краката Негово Високопреосвещенство, защото той винаги се оплаква, че му е студено?
— Да, госпожо — отговори госпожа Гривоа, поглеждайки под масата. — Постелката е сложена.
— Нареди да приготвят в един съд гореща вода, за да може Негово Високопреосвещенство да си сложи краката вътре, ако въпреки това му е студено.
— Добре, госпожо.
— Сложете още дърва в огъня.
— Госпожо, тук е истинска жега. Освен това, ако на Негово Високопреосвещенство винаги му е студено, на преосвещения Халфагенски владика винаги му е горещо и той е облян в пот.
Княгинята сви рамене и каза на госпожа Гривоа:
— Негово Високопреосвещенство кардинал дьо Малипиери не стой ли по-високо от преосвещения Халфагенски владика?
— Да, госпожо.
— Тогава, според йерархията, Негово преосвещенство ще търпи горещината, а Негово Високопреосвещенство няма да търпи студа. Затова правете каквото ви казвам и сложете дърва в огъня. Освен това Негово Високопреосвещенство е италианец, а Негово преосвещенство е от северна Белгия, така че явно са свикнали на различни температури.
— Както желаете, госпожо — отговори госпожа Гривоа и сложи две големи цепеници в огъня, — но от тази жега Негово преосвещенство владиката може и да се задуши.
— Боже мой, и аз чувствувам, че е горещо, но нали нашата свята вяра препоръчва саможертвата и жертвоприношението — каза княгинята с трогателна преданост.
Сега вече можем да съобщим причината за скромното донякъде облекло на княгиня Сен-Дизие. Тя искаше да посрещне прилично двамата владици, които заедно с отец д’Егрини и други църковни сановници вече се бяха събирали в дома й.
Една младоженка, устройваща първия си бал, един малолетен, празнуващ своето пълнолетие, една просветена жена, която чете за пръв път неиздаденото си съчинение, не биха били толкова весели, засмени и услужливи пред гостите си, колкото беше княгиня Сен-Дизие пред своите владици.
Пред нея се повдигаха и разискваха твърде важни въпроси. Видните личности се интересуваха от мнението й за някои практически разпоредби относно влиянието на женските калугерски общества. Всичко това много радваше княгинята, защото по този начин Техни високопреосвещенства и Техни преосвещенства благославяха желанието й да се счита почти за свята майка на църквата.
28
Едно заслужаващо доверие лице твърди, че попаднало на такава гощавка у един много висок сановник и щом видяло сладкишите, казало на владиката: „Мислех, Ваше Високопреосвещенство, че вие ядете божието тяло само в два вида, но не и във вид на сладкиши“. Трябва да признаем, че апостолския вид на тези сладкиши не е работа на владиката, но се дължи на прекомерното раболепие на една набожна госпожа, която имаше огромно влияние в къщата на Негово Високопреосвещенство.