Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Ето защо тя се стараеше с всички хитрини и други всевъзможни средства на угоди на владиците-чужденци. От друга страна няма нищо по-логично от преобразяването на тази безсърдечна жена, която искрено и страстно обичаше интригите и властта. С течение на годините тази страст премина по естествен път от любовната към политическата и от политическата към религиозната интрига.
В момента, когато госпожа Сен-Дизие довършваше прегледа на приготовленията си, в двора на двореца се чу тропот на карета и й съобщиха, че лицата, които очаква, пристигат. Разбира се тези лица бяха много високопоставени сановници, защото противно на всичките си навици, тя излезе да ги посрещне пред вратата на първия салон.
И наистина, гостите бяха кардинал Малинпиери, на когото винаги му беше студено, и белгийският владика от Халфаген, на когото винаги му беше горещо. С тях пристигна и отец д’Егрини.
Римският кардинал беше висок и по-скоро едър човек с горделив израз и жълтеникава, надута физиономия. Бе силно разноглед, а под очите му имаше дълбоки, черни кръгове.
Белгийският владика беше дребен, пълен, с голямо шкембе, с жълтеникав остроумен поглед и тлъсти, меки, пухкави ръчички.
Скоро компанията се събра в големия салон и кардиналът веднага се настани край камината, а владиката започна да се поти и да хвърля поглед към изстудения шоколад и кафето, които щяха да му помогнат да преживее жегата на тази изкуствена горещина.
Отец д’Егрини се приближи до княгинята и й пошушна.
— Ще имате ли добрината да се разпоредите да въведат тук абат Гавриил Ренепон, който ще дойде след малко?
— Тук ли е младият свещеник? — безкрайно се изненада княгинята.
— Да, от завчера. Чрез неговите началници го повикахме да дойде в Париж. Всичко ще разберете. А госпожа Гривоа ще въведе отец Родин както миналия път през малката вратичка на тайното стълбище.
— И той ли ще дойде днес?
— Ще дойде и ще ни съобщи много важни неща. Той пожела да съберем на разговор Негово Високопреосвещенство кардиналът и Негово преосвещенство владиката, защото генералът им е разказал всичко в Рим, като на хора от Обществото.
Княгинята позвъни със звънчето, издаде заповедите си, върна се при кардинала и много учтиво му каза.
— Постоплихте ли се Ваше Високопреосвещенство? Искате ли да си сложите краката в съд с гореща вода? Ваше Високопреосвещенство, желае ли да подсилим огъня?
При тези думи белгийският владика, който бършеше изпотеното си чело, отчаяно въздъхна.
— Крайно ще съм ви благодарен, госпожо — отговори кардиналът на много добър френски, но с италиански акцент, — много ме задължавате с вашата добрина.
— Не искате ли да си вземете нещо, Ваше преосвещенство? — попита княгинята владиката и му посочи масата със сладкишите.
— Ако позволите, госпожо, ще пийна малко студено кафе — и владиката благоразумно заобиколи, за да отиде при закуските без да мине покрай камината.
— А Ваше Високопреосвещенство, няма ли да си вземе от сладкишите? Съвсем топли са, — предложи княгинята на кардинала.
— Опитвал съм ги вече, госпожо — каза кардиналът лакомо, — много са хубави, ще си взема.
— От кое вино да ви налея, Ваше Високопреосвещенство? — попита любезно княгинята.
— „Бордо“, ако обичате, госпожо.
И тъй като отец д’Егрини се опита да налее от виното и да го подаде на кардинала, княгинята му оспори това удоволствие.
— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство ще одобри, че не сметнах за нужно днес да поканя Негово преосвещенство Могадорския владика, както и Негово преосвещенство Нантерския архиепископ и нашата света майка Перпетуа, настоятелката на манастира „Света Богородица“ — каза д’Егрини на кардинала, докато Негово Високопреосвещенство опитваше от питките с миди, — защото разговорът, който ще имаме с Негово преподобие отец Родин и с абат Гавриил е съвсем частен и таен.
— Ваше преподобие е постъпил много добре — каза кардиналът, — защото въпреки че въпросът на Ренепон и последствията от решаването му да интересуват цялата апостолска и римска църква, има някои неща, които трябва да се държат в тайна.
— Затова и аз ще се възползувам от случая още веднъж да благодаря на Ваше Високопреосвещенство, че благоволихте да направите изключение с една съвсем незначителна и много смирена слугиня на Църквата — каза княгинята и се поклони ниско на кардинала.