Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Не гледайте така в тази пещера, плашите ме…
Принцът не я чу.
— Ето го!… — премина възглас през залата.
Морок се появи от дъното на сцената. Освен странното си облекло носеше лък и дълъг колчан със стрели. Той слезе бавно по стръмните декори, изобразяващи скали, които постоянно се снишаваха към средата на сцената. Морок поглеждаше насам-натам и разбира се неволно се натъкна на големите зелени очи на англичанина, чиято ложа се намираше над самата пещера. В този миг лицето на звероукротителя така се сгърчи, че госпожа дьо Моринвал, която го наблюдаваше през чудесния си монокъл, тъжно каза на Адриана:
— Скъпа, този човек се страхува… ще го сполети нещастие.
— Нима може да се случи нещастие — отвърна с иронична усмивка Адриана, — сред това бляскаво, натруфено и оживено общество, което се е събрало тази вечер тук? Това е невъзможно, скъпа Жюли. Нещастията стават сред мрак и пустини, но не и сред едно весело множество при толкова обилна светлина.
— Боже мой, пазете се, Адриана! — извика маркизът, тъй като не можа да сдържи ужаса си и хвана ръката на госпожица Кардовил, придърпвайки я към себе си. — Виждате ли я?
Маркизът посочи с разтреперана ръка входа на пещерата. Адриана бързо подаде глава напред и погледна:
— Пазете се, не се навеждайте толкова! — предупреди я госпожа дьо Моринвал.
— Не си на себе си от страх, скъпа — каза маркизът на жена си. — Пантерата е вързана много здраво с верига, и дори да я скъса, което е невъзможно, пак сме вън от всякаква опасност.
В този момент залата се разшумя нетърпеливо и всички приковаха поглед в пещерата. Черната пантера се появи ненадейно, размествайки изкуствените храсти с широките си гърди. Тя на два пъти източи плоската си глава, върху която блестяха пламналите й жълти очи. След това разтвори червената си паст, изрева отново и оголи два реда страшни зъби. Двойната желязна верига и железния нашийник не се различаваха в тъмното върху черната й козина, така че ужасното животно изглеждаше съвсем свободно в леговището си.
— Госпожи — каза внезапно маркизът, — погледнете индийците. Колко са развълнувани от тази сцена!
И наистина, щом Джалма видя пантерата, емоциите му достигнаха върха си, очите му засвяткаха в бисерните си орбити като два черни елмаза, горната му устна затрепка конвулсивно в животинска ярост, сякаш бе страшно разгневен.
Фарингея, облегнат върху парапета на ложата, също беше крайно развълнуван, поради една странна случайност. „Тази черна пантера, която виждам в парижкия театър — мислеше си той, — е същата, която малаецът — удушвачът, татуирал Джалма в Ява — открадна съвсем малка от леговището й и я продаде на един европейски капитан… Силата на Бохвания е вездесъща!“ — разсъждаваше метисът с кръвожадно суеверие.
— Не смятате ли — обърна се маркизът към Адриана, — че сега тези индийци са още по-красиви?
— Може би… — отвърна тя, сякаш искаше да забрави и презре най-жестокия от спомените си. — Сигурно в родината си са присъствували на подобни зрелища.
— Адриана — каза маркизата с променен глас на госпожица Кардовил, — в момента звероукротителят е съвсем близо до вас. Не изглежда ли много уплашен? Казвам ви, този човек се бои.
— Наистина — добави маркизът сериозно, — той е ужасно блед и колкото повече се приближава към пещерата, толкова повече пребледнява. Казват, че ако дори за миг изгуби хладнокръвието си, ще се намери в голяма опасност.
— О, ще бъде ужасно, ако се нарани пред нас — извика маркизата и се обърна към Адриана.
— Човек не може да умре от една рана — отговори с такова безразличие Адриана, че младата жена изгледа с недоумение госпожица Кардовил и й каза:
— Скъпа, думите ви са жестоки!
— Явно тази атмосфера ми се отразява — отвърна девойката с ледена усмивка.
— Вижте, вижте, звероукротителят ще стреля в пантерата — каза маркизът. — Сигурно след това ще се бори с нея.
В това време Морок се намираше на авансцената, но за да стигне до пещерата, трябваше да премине разстоянието от единия до другия й край. Той се спря за малко, постави една стрела в лъка, клекна зад един голям камък и дълго се цели. Стрелата изсвистя и се изгуби в пещерата, където се бе оттеглила пантерата.