Мусаши

— Дебнат вражески шпиони.

— Че кой шпионин ще е толкова глупав да дойде преоблечен като ронин? Доста са тъпи тия стражари с техните глупави въпроси! Заради тях изпуснахме сала!

— Ш-ш. Ще те чуят. Не се безпокой за сала. Докато чакаме следващия, можеш да погледаш планината Фуджи. Ти знаеше ли, че се вижда оттук?

— И какво? Виждаше се и от Хотенгахара.

— Да, но тук е по-различна.

— Как така?

— Фуджи никога не е същата. Променя се всеки ден и всеки час.

— На мен все еднаква ми се вижда.

— Обаче не е. Променя се — от времето, сезона, мястото, откъдето я гледаш. Различна е също в зависимост от човека, който я гледа, в зависимост от сърцето му.

Йори не остана впечатлен от това, взе плосък камък и го хвърли ниско покрай водата като жабка. След като се забавлява няколко минути по този начин, върна се при Мусаши и попита:

— Наистина ли отиваме в къщата на господаря Ягю?

— Ще трябва да си помисля.

— Нали това казахте на стражата?

— Да. Имам намерение да отида, но всичко не е толкова просто. Той, нали знаеш, е даймио.

— Трябва да е страшно важен човек. Такъв искам да съм, като порасна.

— Важен?

— А-ха.

— Не трябва да се целиш толкова на ниско.

— Какво искате да кажете?

— Погледни планината Фуджи.

— Аз никога няма да стана като Фуджи.

— Вместо да искаш да си като това и онова, направи от себе си мълчалив, неподвижен великан. Такава е планината. Не си губи времето с опити да впечатляваш хората. Ако станеш такъв човек, какъвто уважават, те ще те почитат, без да правиш нищо.

Не остана време думите на Мусаши да бъдат добре осмислени, тъй като в същия миг Йори извика:

— Я, салът идва — и се затича да се качи пръв.

Река Сумида бе образец на контрасти — на едно място широка, на друго тясна, тук плитка, там дълбока. При пълноводие водите покрай брега ставаха кални и мътни. Понякога устието се разширяваше до два пъти по-голяма площ. На мястото, където плаваше салът, то всъщност бе придатък към залива.

Небето беше ясно, водата — прозрачна. Като погледна отстрани, Йори различи стрелкащи се наоколо ята от мънички рибки. Между камъните забеляза също ръждиви остатъци от някакъв стар шлем. Така и не слушаше течащия покрай него разговор.

— Как смятате? Дали всичко ще остане спокойно като понастоящем?

— Съмнявам се.

— Навярно сте прав. Рано или късно ще има сражения. Надявам се да не става, но какво друго можем да очакваме?

Останалите пътници пазеха своите мнения за себе си и намръщени се взираха във водата, уплашени изглежда да не би някой стражар, може би преоблечен, да ги чуе и да ги свърже с разговарящите. На поелите вече риска пък явно им се харесваше да подразнят вездесъщите очи и уши на закона.

— Както проверяват всички, лесно можеш да познаеш, че отива към война. Едва отскоро са затегнали така постовете. Има и много слухове за шпиони от Осака.