Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Развитието на ООЛ върви едновременно с първия необитаем космически кораб, чието изстрелване е определено за 15 април 1969 г., а първото изстрелване на обитаема лаборатория е насрочено за декември 1969 г. Междувременно теглото на ООЛ по проект се увеличава на над 15 т, което е далеч повече, отколкото ракетата Титан 3C може да изнесе в орбита. Налага се да се разработи нова версия на Титан, обозначена 3M.
Компонентите на ООЛ се изпробват, някои по време на космически полет, но целият проект няма бъдеще. Непрекъснато нарастващите средства и все по-малкото политически поддръжници водят до отказване от проекта. Макнамара вече не е в Пентагона и все по-големите разходи във Виетнамската война водят до прекратяването или отлагането на множество проекти, които не са свързани с войната. Освен това военновъздушните сили създават нов бомбардировач (B–1), а военноморският флот — нова стратегическа подводница (Трайдънт). ООЛ е най-голямото „невоенно“ перо в бюджета за проучване и развитие на военновъздушните сили, което, както пише Ричелсън, „бе доста примамлива цел“. Междувременно първата орбитална лаборатория без хора на борда е изстреляна в края на 1970 г., а първата с хора — в средата на 1971 г.
Увеличаването на разходите продължава, а се забавят и полетите. Официалното съобщение за отменянето на проекта е направено на 10 юни 1969 г. Проектът е „погълнал“ около 1,5 млрд. долара.
Обработка на документите
Политизиране или тенденциозно представяне на разузнавателния анализ, за да бъдат подкрепени дадена политическа гледна точка или определени цели. Терминът се използва в шпионските кръгове от началото на 90-те години.
Обратна връзка
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на серия изследвания, проведени от корпорация Ранд корпорейшън за ВВС на САЩ през 1951–1954 г. Целта е научно обосноваване на програмата за разузнавателни СПЪТНИЦИ.
Проектът Обратна връзка е отправна точка за разработката на американските шпионски спътници КОРОНА.
Обувка
Руски жаргон за паспорт.
Обущар
Руски жаргон за фалшификатор. Вж. КУНДУРДЖИЯ.
Объединенное государственное политическое управление (ОГПУ)
Вж. ЧК.
Овакимян, Гаик (1898-?)
РЕЗИДЕНТ на НКВД в Ню Йорк през 30-те години. Овакимян пристига в Съединените щати през 1933 г. и работи под ПРИКРИТИЕТО на търговската организация АМТОРГ. Овакимян (на Запад го наричат Оваким) има инженерно образование и е специализирал в ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. В книгата „Войната между ФБР и КГБ“ („The FBI — KGB War“, 1986) сътрудникът на ФБР Робърт Ламфиър и писателят Том Шахтман пишат: „Често го наричаха «хитрия арменец» и това бе начинът, по който успяваше да се измъкне, защото никога не ставаше напълно ясно дали е арменец или не.“ Овакимян е бил нисък — около 170 см, и е тежал около 75 кг.
Според Ламфиър и Шахтман хората, които вербува Овакимян за шпиони, са навсякъде в Съединените щати, в Мексико и Канада. Той е вербувал ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и съпругата му Етел в МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИН през 1938 г. Той се среща с Лев Троцки в Мексико и изпраща съобщение за убийството му на Рамон Меркадер. (Убийството е извършено на 20 август 1940 г., а Троцки умира от раните си на следващия ден.)
През май 1941 г. ФБР арестува Овакимян и го обвинява, че не се е регистрирал като чуждестранен търговски представител в Министерството на правосъдието. В затвора Овакимян настоява, че има дипломатически имунитет и че просто е посредник за купуване на оръжия и по политически причини не е успял да постигне договореност за значителни сделки. Съветското посолство плаща гаранцията му от 25 000 долара, за да бъде освободен.
Няколко от АГЕНТИТЕ му са идентифицирани и ФБР се надява да го изправи пред съда. Но тъй като 6-има американци са задържани в Съветския съюз, се постига споразумение, според което в края на юли 1941 г. Овакимян получава разрешение да напусне Съединените щати. (От 6-имата американци трима не успяват да се завърнат в САЩ — Германия напада Съветския съюз и двама от тях попадат в ръцете на германците, а третият е задържан в съветски затвор.)