За спасяването на света

В момента, в който червеният кръст дамгосва жертвата, пускам два скоростни заряда към прихващача и веднага трясвам един Q-снаряд там, където стои дамгата на кръста. Прихващачът вече се е разпилял на съставните си части, когато Q-снарядът лети към субмайката. Той е по-бавен от конвенционалните куршуми и при други обстоятелства може и да не стигне целта си. Само че сега Куцалан е уловил телепатично какво съм готов да направя, и още преди да натисна спусъка на Q-пушката, е вдигнал на крака и таласъмските близнаци, и Вила Самовила. Q-снарядът стига до целта си и се пльосва върху бронята на субмайката като сурово кюфте на кухненски плочки. Изпразва де що гадости има по себе си и доволен се взривява. Субмайката ожесточено опитва да се измъкне. Пуска около себе си енергиен щит и се опитва да даде команда на елементите си за безпощадно съсичане и дълбока оран. Сиреч да превърнат всичко около себе си в радиус от стотина метра в първичен бульон. Само че кюфтето се е изплюло вече в софтуера на машината и всичките ù системи са обхванати от остра форма на скоротечна електронна множествена склероза. Вила е метнала покритието си върху единия елемент и го е превърнала в безсмислено произведение на модерното изкуство. Таласъмските близнаци изскачат от дървото, дето са се залепили, и се завихрят около дозорния елемент и другия, който е най-близо до субмайката. Той обаче е четвъртият елемент. Бойният. Накичен е с достатъчно оръжие, за да се водят няколко конвенционални войни едновременно. Извън командите на майката действа като самостоятелна бойна единица и мигом се окопава, разхвърляйки около себе си разни измислици като силови защити и преградни огньове. Близнаците превръщат дозорния елемент в ненужен сбор от безинтересни части и се понасят към бойния елемент, навирили зли криви пръсти, изхвърлящи енергия колкото малък атомен реактор. Само че бойният елемент затова е кръстен „боен“ и затова е в състава на СБУ 5+1. Открива огън по тях, който огън се състои от цяло ветрило лазерни лъчи, примесени с огнехвъргачка и няколко мини крилати ракети, способни да повдигнат танк на десетина метра. За гарнитура сипе картечен дъжд от де що има дупки по себе си. Близнаците се разделят за секунда и лъчите ги подминават, но ракетите, които освен крилати са и умни, се опитват да ги догонят. Кривите пръсти на таласъмите обаче объркват устрема им и ги карат набързо да изтъпеят. Все пак една от тях успява да събере достатъчно ум и да се взриви. Визьорът ми блясва ярко и за миг ме ослепява. Настава страхотна олелия. На таласъмите естествено им няма нищо, картечният огън само роши космалаците им, а четвърти боен елемент след миг последва съдбата на братята си и субмайката. В този момент виждам, че докато се заплесвам по атракцията на близнаците, петият елемент е търтил да бяга нагоре към билото. Сигурно с последни усилия субмайката му е креснала да се спасява както може. Това добре, лошото е, че измъкне ли се, ще изпее всичко на първия спътник, с който успее да установи връзка. Този елемент е най-лукавият. Той само регистрира събитията и после ги анализира със субмайката. Когато тя е повредена, целта му е да се върне възможно най-бързо с всичко, което е успял да регистрира. Абе, ходеща черна кутия. Електронен Юда. Измъкне ли се, след час-два ще им е ясно какви сме, що сме, Q-заряди, таласъми, наметката на Вила…