Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти. Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите. Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа. Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
НКГБ (Народный комиссариат государственной безопасности):
Февруари 1941 — юли 1941 г.: Всеволод Меркулов.
Април 1943 — март 1946 г.: Всеволод Меркулов.
МГБ (Министерство государственной безопасности):
Март 1946 — октомври 1946 г.: Всеволод Меркулов.
Октомври 1946 — август 1951 г.: Виктор Абакумов.
Август 1951 — декември 1951 г.: Сергей Оголцов.
Декември 1951 — март 1953 г.: СЕМЬОН ИГНАТИЕВ.
МВД (Министерство внутренних дел):
1946 — юни 1953 г.: Лаврентий Берия.
Март 1953 — март 1954 г.: Сергей Круглов.
НКГБ
Вж. НКВД.
НМ–1 (NM–1)
Опитен образец за изпитания на нови технологии, построен в рамките на най-амбициозния проект по създаване на стратегически разузнавателен самолет, разработван когато и да било в Съветския съюз.
Окончателният вариант на стратегическия разузнавателен самолет по замисъл е трябвало да развива над 3000 км/ч и да достига височина над 30 км. Предвиждано е било да бъде оборудван с фотокамери за високоскоростно снимане и с друга, новосъздавана апаратура.
Конструкторската разработка въпреки установената традиция е дадена на П. В. Цибин от научноизследователския авиационен институт (преди това такива разработки са били давани само на конструкторското бюро). Проектът на Цибин се е отличавал с радикалността на замисъла: удължен тръбовиден корпус, относително къси трапецовидни криле с гондоли в двата края за реактивните двигатели. По ирония на съдбата ескизът напомня чертежа на самолета CL–282 и CL–400 на Кларънс (Кели) Джонсън, разработен на базата на F–104 Старфайтър. Задвижването е трябвало да става с въздушно-реактивни двигатели. Сложността на общия замисъл довежда до решението отначало да се построи нещо междинно за изпитание на нови технологии — NM–1 — и след това да се доработи окончателният вариант. NM–1 минава изпитания през 1959–1960 г.
Открити са много недостатъци и конкретно лоша управляемост при ниска скорост. Общият резултат от изпитанията и сложностите около доработването на двигателя довеждат до прекратяването на този грандиозен проект през 1960 г.
НМ–1
Нолън, Денис (1872–1956)
Офицер от американската армия, който има големи заслуги за развитието на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ преди и след Първата световна война.
През 1896 г. Нолън завършва военна академия и воюва в Испано-американската война. По-късно е изпратен на Филипините, където американската армия потушава въоръжено въстание срещу американската окупация на островите.
Назначен е в Генералния щаб като капитан. Работи в тясно сътрудничество с капитан РАЛФ ВАН ДЕМЪН, когото с право смятат за основател на АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ. През април 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война и генерал-майор Джон Пършинг — командващ американските експедиционни войски във Франция, назначава Нолън за началник на Г–2, нареждайки му да разузнае всички условия, в това число характера на местността, където евентуално ще се наложи да се водят бойни действия.
Нолън се справя със задачата. Специално подготвени офицери по разузнаване са прикрепени към всеки батальон, а на територията на неутралните страни действа контраразузнаване, което събира военна и политическа информация. За „лов“ на немски шпиони в тила Нолън създава т.нар. разузнавателна полиция. В нея влиза доста пъстра компания — убийци и дезертьори от Френския чуждестранен легион, обединени само от френския език. Нолън се свързва с британските си колеги. Ръководителят на британския Генерален щаб в разузнаването го нарича „умен и изключително задълбочен и в критиката, и с въпросите си. Той е пълна противоположност на типично британската представа за американец“. Британците предоставят контраразузнавателните си доклади, някои от които обикновено са единствено за министър-председателя и министъра на външните работи. Нолън се сприятелява и с майор СТЮЪРТ МИНГИС — бъдещия генерален директор на британската разузнавателна служба МИ–6.
По време на войната Нолън е повишен в звание бригаден генерал, но след това отново си е майор. Званието му генерал с 1 звезда е върнато, когато е назначен за началник на Управлението за военно разузнаване през септември 1920 г. По това време армията се занимава с ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ, като целта е да бъдат открити комунистите, обикновено наричани Червените, обвинени, че заговорничат за свалянето на американското правителство. Общественото мнение е против използването на военни във вътрешното разузнаване и Нолън прекратява тази практика.
