Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Като правя сметка, това трябва да е… на около петстотин мили от Ба-сатана, по бреговете на езеро Ери?
— Приблизително. А оттук имаш още хиляда и петстотин мили до Уайоминг. Най-малко.
— Аз ги изкарах хиляда и двеста, но… по дяволите, какво значение може да имат триста мили повече или по-малко… — Стив вдигна очи към небето, после погледна към кораба и отново се обърна към Сайд-Уиндър. — Как е стигнало това нещо тук?
— По канал.
— Същият, по който отидохме до Пи-саба?
— Не. Този минава през владенията на Яма-Шита. Служил е за граница между владенията на Яма-Шита и Мацу-Шита преди обединяването на фамилиите. Започва от Бу-фаро на езеро Ери, минава през Ути-ка и излиза при Таро-я на няколко мили нагоре оттук.
— Да предположим, че успея да доведа моите хора от Херън Пул дотук. Какви са шансовете да пътуваме с кораб?
— До езеро Ери? — „Мексиканецът“ стисна устни. — Има ли вероятност тези хора да ритат и да пищят?
— Не. Ако всичко върви според плана, те ще бързат да заминат. Това и мен ме устройва. Възможно ли е?
— На теория да, но… аз може да не съм тук. Но дори и да съм, мога да взема трима пътници, пътуващи тайно без билет. Теб можах да превозя безплатно, но и ти се беше качил на кораба тайно все пак.
— Разбирам. Работата е там, че може би ще сме четирима. Майсторите на желязо превозват ли мюти и трекери по този воден път?
— Да, от време на време. Но са необходими документи. Паспорт за пътуване и документ, удостоверяващ, че някой в Бу-фаро те е поискал. Най-добре да е търговец на роби.
— По дяволите. По-сложно е, отколкото предполагах.
— Винаги е така.
Стив помисли по въпроса и му хрумна нова идея.
— Добре, да допуснем, че мога да набавя необходимите документи. Какво трябва да пише в тях?
Сайд-Уиндър му каза стандартния текст и името на търговеца на роби в Бу-фаро.
— Не разбирам каква е ползата от това. Ти не можеш дори да говориш японски, камо ли пък да го напишеш.
— Остави това на мен.
— Добре, да предположим, че наистина стигнеш в Бу-фаро. Какво ще правиш тогава?
Стив се ухили.
— А, ето каква била работата. Надявам се да можеш да ми осигуриш един скайхок.
— Боже мой! Пред нищо не се спираш, нали?
— Знам, че искам много, но… ти си единственият ми контакт с Федерацията.
— Добре, добре… кога очакваш да стане това?
Стив отново разпери ръце.
— Не мога да кажа. След колко време ще си на рейс?
— Като изключим земетресение, потоп, корабокрушение, войни и граждански безредици, това пътуване трябва да се извърши през следващите четири месеца. Място за връщане е на сто и петдесет мили на юг оттук. Казва се Нио-йоко. Там реката се влива в Източно море.
— Да, видях го на картата. Там има група острови.
Сайд-Уиндър кимна.
— Шогунът има резиденция на един от тях. Знаеш ли, че преди Холокоста там са живели над двадесет и пет милиона души? Двадесет и пет милиона, натъпкани на няколко квадратни мили. Можеш ли да си представиш?
Стив поклати глава.
— Затова може би са свършили, като са се избили.
— Може би… Във всеки случай каквото и да ни струва, ние ще отплуваме по обяд за Нио-йоко, два дни след това ще се върнем тук и после заминаваме за Бу-фаро. Отиването и връщането продължава три седмици. Имай го предвид. Ако разчетеш правилно времето си, можеш да пътуваш с нас и аз ще направя каквото мога да ти помогна. Тези динки често са непредсказуеми. Пътуването ще е по-леко, ако имаш приятел на борда.
— Прав си. — Стив стисна рамото на Сайд-Уиндър. — Трябва да вървя, но… наистина съм ти благодарен. Ако не е твоята помощ…
Сайд-Уиндър го отпрати с махане на ръка.
— Ако някога се срещнем отново у дома, когато махна тези израстъци от лицето си, ще изпием по една корнголд и ще си поговорим. Буена суерте[51]!
— На теб също. Аста ла виста[52]!
— Ей! Забравих нещо!
Стив спря. Сайд-Уиндър изтича и го настигна.
— Ще трябва да платиш за превоза.
— С какво?
— С пари. Никой ли не ти е казвал?