Златната клонка

Действителна или митична личност, Балдер бил обожаван в Норвегия. Той имал голямо светилище на едно от заливчетата на красивия фиорд Согне, който прониква дълбоко във високите норвежки планини, с техните мрачни борови гори и високи водопади, които се превръщат в пръски, преди да достигнат далеч долу тъмните води на фиорда. Наричали светилището Балдерова дъбрава. Свещената земя била заобиколена с ограда, а вътре в нея имало просторен храм със статуите на много богове, но нито един от тях не бил обожаван така, както обожавали Балдер. Дотолкова дълбоко било страхопочитанието, с което езичниците гледали на това място, че никой мъж не можел да навреди на друг там, да му открадне добитъка или да се оскверни с жена. За статуите на боговете в храма се грижели изключително жени, те поддържали огъня, мажели статуите с мазнина и ги изсушавали с кърпи.

Каквото и да се говори за някаква историческа сърцевина в митичната черупка на легендата за Балдер, подробностите й показват, че тя принадлежи към онази категория митове, които са били драматизирани в ритуали, или, казано по друг начин, които са били изпълнявани като магически обреди с цел да доведат до онзи естествен резултат, който те описват по образен начин. Един миг никога не е толкова картинен и точен в подробностите, както когато представлява книга с думите, които се изговарят и разиграват в свещения обред. Ако можем да докажем, че норвежците и други европейски народи са изпълнявали обреди, наподобяващи случките в легендата, това ще покаже, че норвежката легенда за Балдер е мит от такава категория. Но основните случки в легендата са две — първо, изскубването на имела, и второ — смъртта и изгарянето на бога; може да се установи, че и двете имат свои съответствия в изпълняваните всяка година обреди от отделни или група народи от различни части на Европа. Тези обреди ще бъдат описани и обсъдени в следващите глави. Ще започнем с ежегодните празници на огъня и ще оставим изскубването на имела за по-късно.