Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Същото обяснение важи и за правилата, спазвани от божествени царе и жреци. Съзнанието на първобитните хора не прави съществена разлика между така наречената нечистота на момичетата при първата им менструация и светостта на светите мъже. То са само различни прояви на една и съща тайнствена енергия и сама по себе си енергията е нито лоша, нито добра, а според своето приложение става благотворна или злосторна. Следователно, ако на божествените особи, също както на момичетата при първия им цикъл, не разрешават да докосват земята и да виждат слънцето, причината е, от една страна, страх да не би божествеността им да се изпразни с фатална мощ при контакта им с тях, а, от друга — боязън, че божественото същество, изпразнено по този начин от безплътното си свойство, може да не е в състояние да изпълнява в бъдеще онези магически функции, от които зависи сигурността на хората и дори на света като цяло. Следователно въпросните правила попадат в категорията на онези табу, които разгледахме на друго място в тази книга; те са предназначени да запазят живота на божествената особа, а заедно с нея и живота на нейните поданици и поклонници. Смята се, че никъде този скъпоценен, но опасен живот не може да е едновременно толкова сигурен и безопасен, както ако не е нито на небето, нито на земята, а виси, доколкото това е възможно, между двете.
ГЛАВА LXI
Митът за Балдер
Божество, за което в известен смисъл би могло да се каже, че не е нито на небето, нито на земята, а между двете, а скандинавският Балдер, добрият и красив бог, син на великия бог Один и сам най-мъдрият, най-нежният, най-обичаният от всички безсмъртни. Ето каква е легендата, така както се разказва в по-ранната, прозаичната Едда („Старата Еда“ — бел. NomaD). Веднъж Балдер сънувал лоши сънища, които сякаш предсказвали неговата смърт. Затова боговете се посъветвали и решили да го предпазят от всякаква опасност. Богинята Фриг изтръгнала клетва от огъня и водата, желязото и всички метали, камъните и почвата, от дърветата, болестите и отровите и от всичките четирикраки зверове, от птиците и влечугите, че няма да навредят на Балдер. И Балдер станал неуязвим. Боговете се забавлявали с това, като някои стреляли по него, други го секли, а трети го замеряли с камъни. Но каквото и да правели, не били в състояние да му навредят и те се радвали. Само злосторникът Локи не бил доволен и затова отишъл преоблечен като стара жена при Фриг и тя му казала, че оръжията на боговете не можели да наранят Балдер, защото е накарала всички предмети, животни и растения да се закълнат, че няма да му навредят. Тогава Локи я попитал: „Всички ли са се заклели да пазят Балдер?“ Тя отговорила: „Източно от Валхала расте растение, наречено имел; то ми се стори прекалено младо, за да го карам да се закълне.“ Тогава Локи отишъл и изтръгнал имела и го занесъл на събранието на боговете. Там намерил слепия бог Хотер да стои извън кръга. Локи го попитал: „Защо не стреляш по Балдер?“ А Хотер отвърнал: „Защото не виждам къде е застанал, а освен това нямам оръжие“. Тогава Локи рекъл: „Направи като останалите и почети Балдер, както са го почели и те. Аз ще ти посоча къде стои той, а ти хвърли по него това клонче.“ Хотер взел имела и го хвърлил по Балдер, както го накарал Локи. Имелът ударил Балдер, пронизал го и той паднал мъртъв. И това било най-голямото нещастие, което някога е сполетявало богове и хора. За миг боговете останали безмълвни, а после вдигнали глас и горчиво заплакали. Взели тялото на Балдер и го занесли на брега на морето. Там стоял корабът на Балдер; наричал се „Рингхорн“ и бил най-големият от всички кораби. Боговете искали да пуснат кораба в морето и да изгорят на него тялото на Балдер, но корабът не се помръдвал. Тогава изпратили да повикат гигантката на име Хирокнн. Тя дошла, възседнала вълк и така блъснала кораба, че изскочил огън и цялата земя се разтресла. Тогава взели тялото на Балдер и го сложили на погребална клада на кораба му. Когато жена му Нана видяла това, сърцето й се пръснало от мъка и умряла. Сложили я наред със съпруга й и подпалили погребалната клада. На кладата изгорили и коня на Балдер с цялата му сбруя.