Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Например индианците крик и сродните с тях племена в Съединените щати заставяли жените с менструация да живеят в отделни колиби на известно разстояние от селото. Трябвало да стоят там с риск да бъдат изненадани и откъснати от враговете. Смятало се за „най-ужасно и опасно“ по такова време да се приближиш до жена и опасността се отнасяла и до враговете, които трябвало, ако убият жените, да се очистят от омърсяването, посредством определени свещени билки и корени. В Британска Колумбия индианците сцили си въобразявали, че ако жена с менструация прескочи сноп стрели, те ще са вече безполезни и дори могат да причинят смъртта на собственика си, а също, че ако мине пред ловец, който носи пушка, оръжието никога вече няма да стреля точно. Чипева и други индианци от територията на Хъдсъновия залив отделят менструиращите жени от лагера и ги настаняват в изградени от клони колиби. Изолираните носят дълги качулки, които скриват напълно главата и гърдите им. Те не бива да се допират до домашните мебели или до предмети, употребявани от мъже, „защото се предполага, че с докосването си ги опетняват и по-нататъшната им употреба ще бъде последвана от сигурна беда или нещастие“ като болест или смърт. Тези жени трябва да пият с помощта на лебедова кост. Не бива да ходят по обикновените пътеки или да пресичат оставена от животно следа. „Не им се разрешава да вървят по леда на замръзнали реки и езера или близо до мястото за ловуване на бобри, а също и там, където е заложена рибарска мрежа — за да не попречат на успеха на мъжете. По такова време им е забранено също да ядат от главата на каквото и да е животно и дори да вървят по или да пресекат следата, оставена от хора, които са докарали, независимо дали на шейна или на гръб, главата на елен, сърна, лос, бобър или пък друг дивеч. Нарушаването на този обичай се смята за най-голям грях, защото хората са твърдо убедени, че то ще стане причина при бъдещи експедиции ловецът да няма успех.“ Лапландците пък забраняват на жени с менструация да минават по тази част от брега, където рибарите ходят обикновено за риба, а ескимосите от Беринговия проток вярват, че ако ловци се приближат до жени с мензис, няма да хванат нищо. По същата причина индианците носачи не търпят жена с менструация да пресича следите на животно и ако се налага, я пренасят над тях. Те смятат, че ако тя нагази в река или езеро, рибата ще измре.
Сред цивилизованите народи в Европа суеверията, натрупани около тази тайнствена страна на женската природа, са не по-малко екстравагантни от онези, които съществуват сред диваците. В най-старата съществуваща енциклопедия — „Естествена история“ на Плиний — списъкът на опасностите, които могат да се очакват от менструацията, е по-дълъг от който и да е списък от суеверия на неукия варварин. Според Плиний докосването на жена с менструация превръща виното в оцет, носи болести по посевите, попарва разсада, влияе лошо на градините, кара плодовете да падат от дърветата, огледалата да потъмняват, бръсначите да затъпеят, желязото и бронзът да ръждясат, особено ако луната е започнала да намалява, избива пчелите или поне ги прогонва от кошерите им, кара кобилите да помятат и т.н. По същия начин на разни места в Европа все още вярват, че ако в пивоварна влезе жена с менструация, бирата ще стане горчива; ако докосне бира, вино, оцет или мляко, ще ги развали; ако направи сладко — то няма да изтрае; ако възседне кобила, тя ще пометне; ако докосне пъпка — ще повехне; ако се качи на черешово дърво, то ще умре. В Брауншвайг хората смятат, че ако жена с менструация помага, когато колят прасето, месото ще се скапе. По такова време жените на гръцкия остров Калимнос не бива да отиват на кладенеца за вода, нито да пресичат течаща вода, нито да влизат в морето. Казва се, че присъствието на такава жена в лодка предизвиква буря.
Следователно целта на изолирането на жени с мензис е да се неутрализира опасното влияние, което се предполага, че те излъчват по такова време. От необикновените предпазни мерки, които се вземат за изолирането на момичетата при първата менструация проличава, че тогава опасността се смята за особено голяма. По-горе дадохме примери за две от тези предпазни мерки, а именно, правилата, че момичето не бива да докосва земята и да вижда слънцето. Кумулативният резултат от тези правила е, че то виси окачено, така да се каже, между небето и земята. Независимо от това дали е завито в своя хамак и овесено под покрива, както в Южна Америка, или е вдигнато над земята в тъмна и тясна клетка, както на о. Нова Ирландия, то е неспособно да направи беля, защото след като е отделено както от земята, така и от слънцето, не е в състояние да отрови със смъртоносната си зараза нито един от двата велики източника на живот. Накратко казано, момичето е обезопасено, да си послужим с езика на електротехниката, като е изолирано. Но предпазните мерки, взети за да го изолират или отделят, се диктуват не само заради сигурността на останалите, а и от грижа за нейната собствена сигурност, защото се смята, че тя самата ще пострада, ако не спазва предписаните ограничения. Видяхме как зулуските момичета например вярват, че ще се спарушат и ще станат на скелети, ако слънцето ги освети, докато са в пубертета, а макусите си въобразяват, че ако млада жена престъпи правилата, ще страда от язви по различни части на тялото си. Накратко казано, момичето се смята заредено с могъща сила, която, ако не се контролира, може да се окаже разрушителна както за него, така и за всичко, с което то влиза в контакт. Целта на въпросните табу е да се затвори тази сила в необходимите за сигурността на всички засегнати граници.